Гузал Тажибаева: Може да намерите любовта навсякъде, но готови ли сте за нея?

Гузал Тажибаева е доктор неонатолог, известна в България като треньор по личностно развитие и преподавател по системата на Мирзакарим Норбеков. Вече 13 години тя се учи от известния доктор по психология и е негова близка ученичка. Води и собствени авторски семинари в България – страната, в която признава, че се чувства като у дома.

Специално за читателките на Az-jenata.bg Гузал споделя възможно ли е да контролираме стреса, как да създадем лидерски умения у себе си и децата ни, и не на последно място къде и как да срещнем идеалния партньор за нас...

Гузал, вие сте треньор по личностно развитие. Разкажете ни повече за работата си и какви хора търсят помощта ви.

Когато провеждам оздравителен курс, повечето хора идват със здравословни задачи. Оздравителната методика на Норбеков позволява така да се активизира организмът, че той започва да се справя с недъзите, които човек е носил в себе си години... Най-често срещаме на курса проблеми със зрението, нарушения в гръбнака и в ставите, заболявания на щитовидната жлеза, гинекологични болести, заболявания на дихателната система, сърдечни болести, проблеми с храносмилането... Говорим за хронични състояния. Именно при тях системата на Норбеков дава перфектен резултат!

Що се отнася до моите семинари за личностно развитие, то тук можете да видите както млади, амбицирани хора, така и зрели хора, които усещат, че могат повече отколкото правят днес. И някаква неудовлетвореност в живота ги кара да търсят своето предназначение. Вече 13 години аз редовно провеждам семинари и се срещам с различни хора всеки ден. Хора с различни характери, с различен жизнен опит, с различно отношение към себе си, с различни жизнени амбиции, с различни мечти и цели. И всеки един от тях, независимо от неговото занимание, материално и семейно положение, социален статус, дълбоко вътре в себе си иска да бъде щастлив, обичан, приеман.

Колко е важна ролята на наставника в живота ни?

Много важна! С каквото и да се занимава човек, дай боже той да има наставник, който е на доста нива по-високо от него. Да бъдеш ученик обаче – това не се дава на всеки. Трябва първо да се научиш да служиш, да имаш почит, да преклониш главата си и да преминеш през горделивостта. Никой няма да започне сам да ви дава своите знания, ако вие първо не дадете нещо от себе си. Вие вървите навсякъде след наставника ви и забелязвате как той прави нещата. Ако е в областта на медицината например, гледате как той провежда диагностиката, как и защо прави разни назначения, изписва лекарства. Трябва да сте будни за знанията и да питате, да сте любопитни. Ако се интересувате само от теория и само задавате въпроси, без да гледате, без да наблюдавате, вие няма да получите истинско знание и опит. Състоянието на ученичество е нещо особено. Първите години господин Норбеков ни обучаваше така: учите се да се учите. Ако ученикът не е възприемчив към знания, не умее да се превъплъщава и да чувства наставника си, то колкото и прекрасен да е наставникът, той не може да го научи на нищо. Непочтителност и неблагодарност, горделивост и приписване на всички заслуги на себе си, забравяне за учителя при всеки удобен случай – това са основни признаци на звездна болест.

А как се запалихте по системата на Норбеков, какво ви впечатли в нея, за да започнете да работите по нея?

През 1999 г. за първи път чух за оздравителна методика, когато видях господин Норбеков по телевизията. И тогава чух от него една фраза, която ме грабна. Той каза, че неговите курсисти могат само след няколко дни да нагреят едната си длан, и да охладят другата. А по това време аз се интересувах от различни езотерични знания, и това ме накара да намеря адреса, където се провеждаше този курс. Очаквах да видя една малка зала, с 5-6 човека, които се упражняват, греят длани, охлаждат длани под ръководството на М. С. Норбеков (усмихва се) . А всъщност имаше около 500-600 души! Самият М. С. Норбеков го нямаше, занятията провеждаха негови ученици. Един от тях, Алексей Марченко, впоследствие стана моят първи наставник по методиката. А след това преминах основен курс при г-н Норбеков.

Как ви се виждат хората в България – по-различни ли са?

На мен тук ми е така комфортно, сякаш съм в родната си страна.

Ако сравним с Москва, то тук хората са по-свободни в поведение и емоционално изразяване. В Москва те са по-резервирани. Но когато първото недоверие се махне, и в тях вие ще откриете добрина и любов. Това, което се говори за българите, че са мрачни, не е вярно. Аз забелязах едни усмихнати и топли хора. На курсовете се срещам с много интелигентни, почтени хора, които в душата си са запазили юношеския огън.

Често има класации, в които българите са сред челните места като едни от най-нещастните хора по света, оплакващи се, недоволни. Имате ли такива впечатления от опита си с хора, посещаващи курсовете ви?

Моето мнение е, че българите имат много критично отношение към себе си. Подхранват се разни идеи, че българинът е такъв или онакъв, мрънка, оплаква се, а всъщност не е така. Навсякъде има такива хора, разберете. По-скоро бих казала, че българинът е твърде критичен към себе си, но пък умее да се смее на грешките си, което е голямо предимство.

Като цяло хората навсякъде са добри. Те са такива каквито са. Ние забелязваме сред тях тези, които повече приличат на нас, които в момента съответстват на нашето собствено настроение и самочувствие. Когато ние сме в добро настроение, влюбени, щастливи, излизаме от вкъщи, тогава всички изглеждат толкова добри, мили. Когато сме в лошо настроение, недоволни от себе си, а в тялото се изостри някаква болест, то чрез призмата на това състояние ние забелязваме нещастни, недоволни, зли хора. Фокусът на внимание хваща от околната действителност това, което съответства на нашето състояние.

Един от курсовете, които водите е за управление на стреса. Възможно ли е наистина да се справим с него?

Да, но процесът е двупосочен. От една страна, човек трябва да умее да управлява себе си и да овладява състоянията си. От друга страна, той трябва да прави нещата покрай себе си така, че да намали вероятността за възникване на стреса.

Има случаи, когато човек се стресира от дребни неща, които е създал сам и които може лесно да контролира. Например, алармата за сутрешното пробуждане... ако тя е рязка, и човек рязко скача от леглото, неговото сърцебиене се ускорява, съдовете се напрягат... и той вече влиза в лек стрес... Ако закъснява за работа, възниква леко нервно напрежение и ако още по пътя има задръстване, той отново поставя себе си под стрес. Ако той не умее да организира времето си и най-важната работа върши последна, то в условия на ограничено време той отново е под стрес... Лекият стрес е полезен за човека, той мобилизира неговите вътрешни ресурси и дори повдига имунитета му. Животът обаче сам ни дава поводи за стрес, така че защо да си създаваме такива и самите ние допълнително? Не е ли по-добре да се събудиш постепенно? Да смениш алармата с някаква по-нежна и приятна мелодия, да се протегнеш в леглото преди да станеш. Да започнеш работа над отчета не в последния ден от срока, а няколко дни преди това... Да организираш своя живот така, че да управляваш нивото на стреса.

Как се запалихте по лидерството и какви хора тренирате – повече мъже или жени? Какви са най-честите проблеми, с които идват при вас?

На курсовете идват повече жени. На индивидуалните срещи са почти равномерно мъже и жени. Идват мъже, които вече имат бизнес, идват и хора, които тепърва искат да се развиват или пък не са удовлетворени от кариерата си до момента. Треньорският поглед винаги помага да се видят както слабостите на човека, които са причина за неговите провали, така и потенциалните му силни страни, които още не е разкрил. Моята задача като треньор е да помогна на човека да ги намери и да ги разкрие. Именно в тях се намират неговите нови постижения. Човек сам често не ги забелязва. Зад постигането на всяка цел стои характерът. Промяна в характера е способна да промени съдбата!

Да поговорим и малко за любов. Къде можем да намерим идеалния партньор, помогнете ни със съвет?

Вие можете да го намерите навсякъде, там където най-малко очаквате.

Но готови ли сте да го забележите? От пръв поглед той може да не съответства на вашите очаквания, и вие може да го изпуснете... Или той е перфектен и забележителен, но днес вие не сте уверени в себе си, нещо не е наред с прическата ви или дрехите... и вие предпочитате да не се срещате с него лице в лице сега, а да оставите запознанството за следващия път...

Съществува един страх – страх от постигане на целта. Когато целта вече е съвсем близо и изглежда реална, повечето хора са готови да се откажат от нея и да се задоволят само с факта, че почти са я постигнали.

В курсовете ние тренираме различни състояния, които впоследствие дават определена сила и самочувствие на човека. Едно от тези състояния използваме за постановка на целта. Аз не мога да ви кажа как става точно намирането на партньор, когато човек го е „поръчал“. То е сякаш ангел приближава човек към човек, чело срещу чело. И понякога най-неочаквано, нещата се случват. Но е важно човек да знае и да разбере какво търси от партньора, какво иска да открие в него, какво отношение иска към себе си, какви качества той да притежава, тогава е много по-лесно да се случи магията.

Следващата крачка е да помислим какво можем да дадем на партньора. Например страхотен секс. Ако партньорът ви има висока потребност от секс, тогава той ще бъде доволен. Или пък готвите чудесно, а може би пък не обичате да готвите. Тогава трябва да търсите партньор, който ви приема такава, без желание да готвите. Необходимо е да определите вашите умения, вашата ценност, с какво вие сте по-добри от другите и да знаете какво можете да предложите. И тогава, когато знаете какво искате, какво можете да дадете, постигате състояние на сила. Имате шанс да срещнете най-подходящия за вас човек.

Също така, не бива да се влияете само от външния вид. Например, предлага ви среща мъж, който обаче не ви харесва как е облечен, не бързайте да го отблъснете. Приемете срещата и вижте какво ще излезе от нея. По време на срещата може да усетите, че този човек е ценен за вас и съвпада с онова, което търсите.