Да обичаш значи и да те боли

Любовта е отдаване, този, който обича прощава всичко – недостатъци, прегрешения... Започваш да живееш заради и чрез другия. Чувстваш чрез неговите сетива,

гледаш през неговите очи... Любовта променя съзнанието, тя те кара да страдаш или да летиш над облаците, спира ти дъха и те кара да тръпнеш в очакване...

И лутайки се в лабиринта на любовта с всеки изминал ден започва нашето „Аз“ да бледнее, да чезне в мъглата на изпепеляващите чувства и страсти. „Аз“ остава на заден план, за нас е важно човекът до нас да струи от „светлина“ и си мислим, че по този начин и ние даряваме светлина. Забравяме себе си, задушаваме нашите нужди и желания, губим мярката докъде се простира границата. Раздаваш докато се усетиш празна, далечна и ненужна... Да обичаш значи да боли, не само да забравиш себе си...

Есето е от Десислава Апостолова, участва в конкурса на Az-jenata.bg на тема „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си“