Любовта живее, щом можем да мечтаем

Любовта – ценността да я имаш, вярата, доверието в партньора си, да имаш уважението и да даваш всичко от себе си, да бъдеш щастлив до партньора/ката си.

Обичта е това, да се докоснеш до най-съкровените му мечти, желанията му, да го подкрепяш в действията му, да му дадеш криле да политне към мечтите си... усещайки онази тръпка, от която ти потреперват коленете;

Когато си загърнат от прегръдката му да усещаш подкрепата – силната му здрава ръка и топлината, че си защитена в неговия скут. Преобладават ни мисли, искаме страстите горещи да изпълнят сърцата ни, да се чувстваме щастливи и незаменими...

Какво ли е Любовта? Невинност, Вярност, Уважение, Подкрепа, Свобода да се чувстваш защитен и едновременно да можеш да летиш. Искаме от мъжа до себе си подкрепата, когато плачем, да избърсва всяка наша сълза, да се докосва до мечтите ни, да ни държи за ръка, когато ни е страх и да ни дава силната си подкрепа, да виждаме че можем да разчитаме на него. Искаме да му кажем спокойно и тихичко шепнейки на ушенце " Искам те“, " Желая те“, дори да знаем че той е забранен – недостъпен...

В очите му виждам свободата, усещам полъха на вятъра в косите ми и как се опитва да ми каже – грешиш, но от любов не е грешка.

Мечтаем – седнали на пейката под дръвчето, хванати за ръка с вдигнати глави на горе и със сълзи на очи да гледаме звездите...

Мечтаем да сме свободни, да обичаме, да можем да се хванем пред хората без да ни интересува нечие мнение, да кажем „Обичаме се“ – пеперудите пърхат...

Да осъзнаеш че колкото и да си страдал, ти пак можеш да обичаш и любовта не умира... умират твоите чувства, които след времето ни правят по-силни, знаем къде сме сгрешили в кой „камък“ сме се препънали и как да станем и продължим напред с вдигната нагоре глава въпреки преживяното. Ние знаем „Любовта живее щом можем да мечтаем“.

Есето е от Джулияна Николова, участва в конкурса на Az-jenata.bg на тема „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си“