Изповед на една девойка

02.04.2006г. / 23 22ч.
Аз жената
Изповед на една девойка

Исках да ти пиша, но не мога. Ръката се отпусна в панически бяг, как искаш да живея и да бродя на живота по стръмния бряг?
Но сама дали ще успея?
Затова се обръщам към теб, може би не ще съумея да те върна отново при мен!
Едно бедно, нещастно момиче сега чака помощ от теб! Не й казвай "Не мога" и то тъй вярва
във теб!
Спомни си как жадно и страстно целувал си тез мили очи, как галел си нежно нейните руси коси!!!

Коментирай