Моята незабравима сватба
22.06.2006г. / 11 33ч.
Аз жената
Мисля си, че всяка една омъжена жена може с гордост да заяви, че нейната сватба е била уникална и незабравима. Разликата е в това какво смятаме за красиво и наистина уникално. От дистанцията на близо две години и аз, като повечето, мога с усмивка да заявя:
“Моята сватба беше незабравима!”
Ще се опитам накратко да ви разкажа какво се запечата от този ден най-силно в моето съзнание.
Не помня подаръците, които получихме или посланията на картичките върху тях; не помня и часа на церемонията или пък модела на колата, която ме откара до нея;
не помня и точният брой на гостите, нито разходите по сватбата... Помня обаче невероятната булчинска рокля, която избрахме заедно със свекърва ми, перлите в косата ми, които бяха същите като колието, което носех. Помня усмивките и въздишките на най-близките ми приятелки, когато ме видяха минути преди церемонията. Помня най-красивият булчински букет от живи и свежи цветя, невероятната украса в църквата и ресторанта-подарък от кумовете ни... Запомнила съм и физиономиите на гостите в ресторанта. Когато влязохме, някои искрено споделяха моето щастие, други благородничко ми завиждаха, да не забравяме и тези, които не се радваха да ме видят в бяла рокля, защото знаеха, че този ден ще промени както моя живот, така и техния – завинаги... Помня и спокойствието, което се четеше в погледите на моите родители, защото знаеха, че ме "дават" на добри хора; сълзите в очите на моите баби и дядовци – от момента на моето раждане те са се молили да доживеят този ден (сватбата беше последното нещо, което видя един от тях)... Помня и веселите неща – безкрайните песни и танци, купонът, който продължи почти до сутринта; възгласите "Толкова си хубава"...; безпокойството, което изпитваше свекърва ми, защото се беше заела много сериозно с организацията на сватбата и облекчението, което почувства, когато всичко се разви така, както беше планувано... Помня и изненадата на гостите, когато на тържеството (по стечение на куп обстоятелства) се появи много известна личност-недоумението им какво прави "той" сред гостите на сватба в малък град като Разград...
Помня и "него" – присъствието му, което чувствах във всяка една секунда – от тогава до ден днешен....
Не мислите ли и вие, че
моята сватба беше наистина незабравима?