Онлайн-сексът е най-сигурното противозачатъчно средство

Допреди няколко години зевзеци проповядваха телефонната любов като най-сигурното средство за безопасен секс. Днес обаче ролята на презерватива изпълнява компютърът, а Глобалната мрежа се опитва да изземе функциите на Купидон и Казанова и дори да играе "временен заместител на секса". Защо не? Вероятността от непредвиден личен (физически) контакт практически е нулев, компютърът може да се зарази, но не и човекът пред монитора, изобщо – екранирана любов и наистина безопасен секс. Има дори двойки, които се женят в киберпространството и правят пищна онлайн сватбена церемония. Други зарязват Мрежата и създават напълно реално семейство.
Неминуемо този начин на ухажване (още повече – "секс") скандализира традиционалистите. Във виртуалната любов те виждат само партниране с компютъра, който в крайна сметка възприемат като огледало, през което светът не се вижда в истинския си вид, а е негово фалшиво отражение. Но безспорен факт е, че Дон Жуан си има виртуален двойник, при това – вече сериозен конкурент. След порно- и еротиксайтове, в Интернет най-много са тези за запознанства. В тях предложенията за приятелство и брак са най-малкото предизвикателство за "търсещите любовта на живота си" или мимолетния флирт. Това е много разтоварващо и въпреки това – ангажиращо. Морално и етично (еротично), но също и безскрупулно и прямо. Някои в чата са по-откровени, защото всъщност имат пред себе си само екрана на монитора. Други, по същата причина, свеждат доверчивостта си дори до отрицателни стойности.
Всеки е в правото си да търси Щастието... Независимо как, защото "на война и в любовта всички средства са позволени", а и "целта оправдава средствата", нищо, че пътят към целта в крайна сметка се оказва по-важен от самата цел и може дори да я промени. Но, ако компютърът и Интернет-флиртовете се вземат на сериозно и на тази карта се заложи като на надежда да бъде "хванат последния влак", нещата не са толкова невинни. Не една и две застаряващи госпожици по на 38-43 г. или разведени самотници се чувстват така, сякаш всички възможности на реалния живот да намерят подходящ партньор са вече изчерпани. Прочели по страниците на жълтата преса или подочули, че "племенницата на г-жа И. е открила любовта на живота си и се е омъжила сполучливо след среща в чата", натискат златното старт-копче на компютъра и... нещата тръгват.
Шансът им е "отсрещният" да е завладян от неудържимата страст, стигаща до зависимост на интернет-юзърите, общуващи в реално време помежду си чрез instant message-програмите ICQ, Odigo, Yahoo messanger, "лафчето" на Dir.bg. и т. н. Там човек "среща" разни типове. Скучаещият, който най-често е онлайн през деня, защото си чати от компютъра в офиса, докато шефът му отсъства. Закачката с него прилича на... бърз следобеден секс на работното място. Не може да се разчита много и на работохолика (обикновено – с непретенциозен никнейм), защото всяка негова мисъл е свързана с професията, компютърът е служебен и между другото, докато ползва ICQ или Odigo, за да установи служебни контакти или да се "срещне" с приятели, ей така – за почивка, може и да "забие" някое нет-гадже. Името му с часове може да си свети в синьо (в ICQ) и да е онлайн, но реплики няма. Пестелив на приказки е и сексманиакът, чиито ник задължително съдържа думичките Sex, Fuck и т. н. Спецовете в тази област твърдят, че във виртуалното пространство е истинска фурия, но в реалния живот обикновено е комплексиран човек и е със задръжки. Неуспял да се класира в реалното, очакващ да открие щастието си в никовете на момичетата е и самотникът – тъжен, травмиран, стеснителен, той предпочита чата пред срещата на живо...
В нета са още куп типове, някои от които още след първите реплики ги хвърляш в игнорлиста, а други събуждат доверието и... започва чатенето. Един път, втори, трети, на четвъртия, в обичайния час на "срещата", започва почти трепетното чакане пред немия екран на монитора да присветне чаканият ник, появата му може дори да предизвика сладкия гъдел под диафрагмата, отколешен знак, че стрелите на Купидон са те улучили... Досегашните дълги разговори вече ви карат да се чувствате толкова близки, че ти се струва, че усещаш другия, докосваш го, пред теб са мъртвата клавиатура и виртуалният монитор, но "другият", отсрещният е... всъщност до теб. В етикетите на екрана започват едно след друго да се появяват онези красиви слова, които цял живот си искал да чуеш, а като изпратиш/получиш снимка, в главата ти започва да се оформя образът на другия и близостта вече е налице, катализирана от факта, че си сам (и дори – самотен) в/след полунощ пред компютъра и единствената ти компания е онзи отсреща. Купидон си е свършил работата. Може дори да последват неизброимите клетви в моментално пламнала любов, главозамайващите чувства, които неизменно предизвиква всяка женска виртуална усмивка, а нежните думи постепенно преминават към описание на още по-нежни действия, които биха се случили, ако сте "тет-а-тет" реалността, открито споделяне на всички желания – от начина, по който да те целуват и галят, до подробно описание на въображаемите страстни нощи в някоя хотелска стая. И ето те, погълнат изцяло от виртуалността, която дълго време може да "захрани" нуждата ти от присъствието на... подходящия партньор – той ти дава компанията си, приятелството, дори – тялото си, и може да стигнете двамата до усещането, че вече имате и секс-сеанси. Никога не сте се виждали, но може да се каже, че вече сте влюбени...
Няма съмнение, че романтиката процъфтява и във виртуална среда. И все пак, възможно ли е хората да се обичат без дори да са се виждали? Дали е здравословно от психологическа гледна точка да се използва този начин на общуване, за да бъде намерен подходящият партньор? Може ли да се разглежда като нормално такова поведение?
Защо не? Флиртът чрез Интернет на пръв поглед със сигурност не нарушава съпружеската вярност. Не ще и дума, че в киберпространството хората могат да се забавляват чудесно и без да се събличат. Човек може да има толкова виртуални любовници, колкото си пожелае, без това да води до неприятни последствия. Колкото и смели и ексцентрични да са (пак според традиционалистите) подобни опити за чувствено сближаване, те са твърде удобни в днешно време. А и този нов вид комуникация като че ли създава повече предпоставки за предоверяване. Макар никога да не е сигурно, че няма да страдаш от несподелена любов. Американски психолози вече разполагат с купища подобни случаи – първо е вманиачаването "да срещнеш другия" в чата, последвано от влюбването и моментът, в който "другият" се връща към реалността и престава да отговаря на посланията ти. Психоаналитици разказват, че са имали множество случаи млади жени, изпаднали в депресия и дори правили опити да посегнат на живота си заради несподелен виртуален романс. Безспорно на повечето от тях това би им се случило и извън киберпространството. Истината за чудото на Chat е, че и в него, както в реалния свят, съществуват любов, ревност, апатия и омраза. Нищо човешко не е чуждо на людете, застанали пред мониторите, но все пак...
Виртуалните любовни истории могат да се превърнат в истинско нещастие, когато се окаже, че тези, които си контактуват в интернет-пространството и споделят едни и същи мисловни интереси, имат съвсем малка или никаква физическа поносимост, когато се срещнат офлайн, в реалния живот. Тогава човек осъзнава, че ТЯ – Глобалната мрежа, се е хранила с неговото лично време, с личния му живот и е изпомпвала от кръвта му, за да го дигитализира с идеята за абсолютната свобода на абсолютната комуникация...