Естествено... бяло

Цветът на моята сватба беше ... естествено бял. Но може би беше и ще си остане най-чисто бялото, което съм срещала и ще срещам в моя живот.
Като всяко малко момиче и аз съм си представяла този голям ден и съм си казвала, че ще изглеждам като принцеса. Не един път съм си казвала, че на моята сватба ще се погрижа за Всичко лично аз. И ето Денят дойде. Еуфорията беше голяма. Никога не съм искала да бъда с традиционният воал и за това избрах една семпла диадема, която вързах на небрежно хванатата си коса. За ужас на всички в последния момент реших да не бъда с прическа и грим направени от професионалисти, защото реших, че на този ден трябва да запомнят най-вече булката (а и тук трябваше да оставя моя собствен отпечатък). Роклята, която избрах беше с гол гръб и презрамка, минаваща зад врата. Точно тази презрамка бе направена от дантела, която за ужас на всички в най-сюблимния момент се скъса. И тук проявих изобретателност: набързо взех ножицата и оформих цветчетата по ръба, а двата края събрах с едно скрито копче на тила. В къщата на дядо ми растат много цветя и реших, че традиционния букет, който младоженката хвърля, ще измайсторя ръчно. Лично сготвен и художествено оформен от мен бе и петелът, с който се играе пред кума. Тъй като бих казала, че съм специалист по тортите, се доверих на моя приятелка за сватбената торта, но тя не успя да се отърве от моето присъствие и сигурно досадно мърморене до придобиване на завършения й вид. Масите в ресторанта бях решила, че ще са отрупани с цветя. Чашите, които щяхме да счупим отново реших да аранжирам сама: ръба на самата чаша овалях в цветни захарни пръчици, а с бяла кристална захар оформих гълъбчета на самата чаша. Доста се постарах, макар че знаех, че и от двете нищо няма да остане на края. До влизането ни в ресторанта се суетях напред-назад и исках всичко, което щеше да бъде изложено на показ и всичко, с което ще се свързваше този ден да бъде докоснато, ако не направено лично от мен. Исках всички да кажат накрая "Каква семпла и едновременно с това великолепна сватба!". И наистина беше така. На края можех вече да си почина. Всичко беше така, както си го бях представяла. Поканих всички на традиционното сватбено хоро, с което щастието ми бе пълно.