Любовта изтрива всяка сълза

С настоящия ми съпруг сме заедно от 2001 г. – през 2003 г. се сгодихме, но съдбата ни наложи да поотложим сватбата. И така, след дългото чакане (цели 2години) съдбовната дата най-после дойде. Падна много смях и веселие. През нощта преди сватбата почти не можах да мигна, но не толкова от вълнение, колкото заради проливният дъжд, който се сипеше вече цяла седмица. Още в 4ч. сутринта бях на крак, направих си кафе, пуснах си тихичка музика и седнах да си подредя кошницата с подаръците за гостите. В 5 часа стана и татко, закусихме и той тръгна да вземе фризьорката, а аз се заех да будя брат ми и снахата, че трябваше да освободят стаята. Фризьорката пристигна в 6.45ч. В 9 часа бях готова с фризурата. В същия момент дойде гримьорката и започнаха да пристигат и най-близките ми роднини. В 10 часа вече бях готова и започна едно дълго чакане, а навън не спираше да вали. Брат ми излезе да ми купи чадър, и да знаете само какъв донесе... 2 метра в диаметър – нали трябва да ме пази от дъжда. Младоженецът и кумовете трябваше да дойдат в 10.15 ч., но закъсняха порядъчно. Моят мъж е от Пловдив, а сватбата беше в родният ми град Перник, където и живеем. Поради голямото разстояние и лошото време сватбарите пътуваха 4 часа. Набързо взели кумовете и ето ги пристигат, с цял час закъснение. Но за радост, поне дъждът спря. Започна се един пазарлък – брат ми не ме дава лесно. "Продаде ме" за 380 лв. и да се благодари на мъжа ми, че времето ни притискаше. Откри набързо стаята, където ме бяха скрили и хайде навън, а там ни чакаше бялата лимузина (наета от брат ми, специално за малката му сестричка), чувствах се като Пепеляшка от приказките. Оркестърът засвири и всички се хванахме да тропнем хорце и после тръгнахме към ритуалната зала. Щом се "скрихме" в колата с кумовете, почнахме с наздравиците – да отпуснем малко напрежението, и след 15 минути вече бяхме пред гражданското. Там служителките бяха доста притеснени. Всички влязоха в залата, само аз останах навън (татко държеше той да ме отведе до олтара) и така вътре почнало едно вайкане "къде е булката?, Няма ли да дойде?" и т.н., А аз си седя в лимузината на сладки приказки с шофьора и чакам татко да ме вземе (ако преди това не размисли – не се дава лесно дъщеря). Е, влязох, къде ще ходя и ритуалът започна. Разменихме си халките, пийнахме винце, обрекохме се във вечна вярност и се подписахме. Съпругът ми реши, че ще успее да ме настъпи, въпреки огромната ми рокля и за малко щяхме да се нараним. В цялото боричкане успях да го настъпя, при това два пъти. След официалната част ни поздравиха с целувки, пожелания... Тръгнахме към ресторанта. Там ни посрещнаха подобаващо - свекървата ни захрани с хляб и сол, татко ни наля по чаша вино, а аз така се престарах с ритането на менчето, че баща ми стана вир вода. От там нататък започна най-веселата част. Много хора, луди танци, мазахме се с торта, давахме си обещания за бъдещия ни съвместен живот, мъжът ми се справи безупречно със жартиера, хвърлих и букета и така определихме следващите две сватби – първата беше съвсем скоро на 03.06.2006, а втората предстои – на 30.07.2006г. Последва слово на булката, т.е. Аз. Насочих го към татко, майка ми отдавна я няма. Успях да разплача всичките си роднини, но и до днес всички си спомнят думите ми. След това DJ-я пусна "От извора" на Ивана, специално за татко и веселбата продължи чак до два часа през нощта, изпратихме си гостите и ................
Еееее... първа брачна нощ, знаете ...... Някои казват, че младоженците броят пари и отварят подаръци през първата брачна нощ. Но не им вярвайте!

Днес, почти 11 месеца по-късно, сме все така влюбени и щастливи. Спомняме си денят с най-топли чувства и все още помним и най-малката подробност. Всичко се е запечатало толкова дълбоко в съзнанието ми, че бих могла и на старини да разказвам на внуците си за този незабравим ден в нашия живот.

Пожелавам на всички бъдещи булки да бъдат усмихнати в сватбения си ден, да се радват на всяка секунда от деня, защото сватбата е един кратък миг, който се запомня за цял живот. Бъдете силни заедно с вашите любими, бъдете искрени един към друг и си вярвайте!!! Но най-важното е да се обичате, защото любовта побеждава всяка лоша дума, изтрива всяка сълза и променя света!!!