Топло кафяв с искри

Да, вече не съм момиче. Минаха 10-11 години от моя приказен ден. Но основната причина той да е такъв не бяха организацията, гостите, а причината че се вричам на един човек когото обичах до полуда. Когато решихме да се омъжим, ние бяхме вече повече от 2 години заедно. Омъжихме се 5 дни след сватбата на брат ми. Ето защо само отидохме и подписахме. Бяхме много нетърпеливи да сме заедно. Една година по-късно направихме църковна сватба с всички роднини.

Помня подготовката за сватбата – хиляди притеснения за роклята, за гостите, за кумовете, които трябваше да пътуват от София и закъсняха вечерта. А сега като погледна назад във времето имам само хубави спомени.

Досега се радвам на избора си да тръгна по пътя на новия си живот от къщата на село, в която бях изживяла най-прекрасните мигове от живота си с най-любимата баба на света. С неочакваните гости, които не бяхме канили, но се бяха събрали за да ме изпратят по пътя на истинския живот.

Сещам се за бабата, която всеки ден минавайки покрай нейната къща поздравявах и чувствах нейната любов като към отдавна заминалите й в чужбина внуци. Чух отчаяната й молба пред вратата ми докато обличах своята сватбена рокля. Тя плачеше вън, че не може да ме види, а дойдат ли сватбарите, ще изпусне този момент.

Не съм очаквала, че в този прекрасен момент, в който ще потръпвам от мисълта за мига в който ще дойдат да ме вземат, ще има една баба седнала кротко на столче до огледалото и ще ме гледа с очи пълни със сълзи – дали в този момент тя мислеше за своите внуци, за сватбите, на които няма да може да присъства и сигурно тайничко завиждаше на моята баба, която беше цял живот до мен и въпреки преклонната си възраст от 90 години беше радостна да бъде до мен. Да държи ръката ми и да казва, че трябва да обичам този човек до края на живота си.

Питате какъв е цвета на моята сватба?
Той е топло кафяв с искри в него. Защо кафяв ли? Защото това е цвета на очите на моята баба, цвета който свързвам с любовта. Тя ме научи да обичам безрезервно, така както тя обичаше мен. Да приемам човека до мен със всичките му недостатъци и за мен те да са най-прекрасното нещо на света. Щастлива съм, че тя успя да присъства на този ден и ако питате защо това е най-хубавия спомен от сватбата ми, ще ви кажа. Защото с този ден аз допринесох за усмивката на нейните очи, защото те са до мен всеки ден от семейния ми живот. Защото с нейна помощ ние успяхме да съхраним любовта си такава, каквато беше на този ден, защото най-важното нещо за една сватба е да покажеш на всички човека който обичаш, да се вречеш пред Бог и пред хората, че ще го обичаш вечно, но е също така много по-важно да удържиш на тези обещания, да бъдеш щастлив, да правиш човека до себе си щастлив и да виждам през миналите години очите на една добра жена, които ме топлят с техния кафяв цвят дори и години след като вече ги няма.

Пазете добрите спомени от най-прекрасния ви ден момичета! Усмихвайте се като си спомняте за него, но винаги си спомняйте любовта, която е греела в очите ви и поддържаите огъня й жив. Това е рецептата, която ще ви донесе много щастие и до вас винаги ще е като сладко сияние цветът на вашата сватба.