Тръпката да си облечена в бяло

Моята сватба бе под символа на момината сълза. Сбъднах мечтата си да се омъжа в пролетта,когато цъфтят любимите ми цветя. Моят любим предния ден ми ги набра и букетът беше най-уханното нещо,което съм виждала на този свят.

Роклята ми беше в две части. Исках да не изневеря на стила си, да съм неотразима и себе си. Бях с бюстие и пола, като цвете. Изглеждах като едно разцъфнало от любовта цвете.

Ритуалите бяха много емоционални, халките не можахме да открием за няколко минути, направо се притесних да не би да не се омъжа. Разочарована съм от гражданският ритуал, много претупаха този съдбовен красив миг. В църквата "Св. Атанасий", беше вълшебно тайнството в което ни посветиха и благословиха.

Искам да благодаря на моите страхотни родители, които обожавам, които направиха чудеса за нас. Почувствахме се толкова специални, посрещнати с фойерверки като знаменитости и минавайки по платното си пожелах животът ни да е наистина невероятен и красив.

Макар моята малка шаферка да бе озадачена от ритуала на купуването на булката, аз се възхитих на борбата за мен.

Мисля си, че бях най-красивата булка, поне така изглеждах в очите на моя съпруг и родители и искрите щастие не се забравят никога!

Нека всички изживеят пълноценно своя живот и се радват един на друг всеки ден!