Ден признание!

Признанието на един мъж, че иска да продължи рода, да дари любовта си и да получи точно моята любов. Нашата сватба се състоя в слънчев, топъл септемврийски ден. 17 септември 2005 година – почитан от българската православна църква като ден на Св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Случи се така, че беше работен ден. Сключихме граждански брак и църковно венчание. От местната ТВ "Евроком Царевец" отразиха събитието, като ни поздравиха в централната новинарска емисия. Вестник "Борба", регионален ежедневник, помести посланието ни – за повече семейства.

С моя съпруг ценим традициите, но приемаме и съвременното звучене във всеки ритуал. За нас беше много важна символиката в различните детайли от сватбения ни ден. Заедно решавахме, какви ще са поканите;цветенцата, с които ще закичим гостите; как ще протече цялото тържество. Но всеки сам реши с каква визия ще изненада половинката си в сватбения ден.

Голяма е суетата, а когато тя е в името на любовта въображението се развихря. В мечтите си всяка жена може да се види толкова красива, колкото иска. Но най – красива е жената в своя сватбен ден. Като цвете, което се разпуква и можеш да вдъхнеш аромата му, да го видиш в най-голямата му прелест. Ето ме булка! Представата ми за бялата фея се сбъдна.

Гримът като цветен прашец. Грацията на ръцете подчертана от рисуван маникюр в бяло, златисто и сребристо, обсипан с камъчета, напомнящи роса. Рисунък наподобяващ цъфнало дърво през пролетта или устремен водопад.

Роклята – бяла, с безброй воали и шевици с втъкани перли.

Обиците, колието и те в перли, цирконий и злато.

Булчинският букет от бели рози и цветни фрезии. В направата му е нужно особено старание. Той е щафетата, която булката ще предаде на една от момите на сватбата. Щафетата, която ще даде надежда на една от неомъжените жени, че ще е следващата, която ще бъде избрана от някой достоен мъж и ще се види булка.

Аз имах такава сватба, за каквато съм мечтала – пищна, с най – близките роднини и най – добрите приятели. Мечтаех как с мъжа, който обичам ще крачим по дългата пътека към сватбения олтар, как ще звучи музиката на Менделсон, как гостите ще ни гледат и ще се радват, че ние двамата сме се открили и започваме да градим нашия общ живот, изпълнен с взаимна любов.

В църквата – толкова тържествено две души се вричат една на друга. Започва едно ново начало чрез Божията благословия!

На гостите си поднесохме богата трапеза. Музика съпровождаше общото веселие и игри. Кумовата и родителска благословия ни заредиха с оптимизъм и вяра в бъдещето