Всички мечти стават реалност

Слънцето блестеше ослепително, Витоша тръпнеше от удоволствие, а снегът отразяваше цялата прелест наоколо. Това беше най-красивият зимен ден, който бях виждала. Сякаш някой ни се усмихваше свише и имаше защо. Тъкмо когато си мислех, че съм в бяла приказка, моят възлюбен ме попита дали ще приема да бъда негова съпруга. Казах “да” и приказката стана реалност... Продължава и до днес.

Като всяко малко момиченце и аз съм имала мечти за сватбата си. Една от тях беше букетът ми да е от момини сълзи, а на главата ми да има венче от същите цветя. А както знаем, те цъфтят през май, така че месецът за сватбата беше предопределен. Момините сълзи щяха да бъдат символ на моминска невинност и чистота, срамежливост и свежест и щяха да запазят бялото, откъдето започна нашата приказка.

И така, в деня, в който щяхме да празнуваме красотата на свързването ни в едно, тайнство, което думите не могат да изразят, искахме да сме близо до Този, който вярвахме, че ни събра и вложи любовта cи в нас и най-добре разбира защо мъжът и жената са създадени да бъдат заедно. Това ни помогна в избора на места, където да прекараме сватбения ден, както и на всичко друго необходимо, което съпътства младоженците. А Той отново ни се усмихна, както в деня на нашия годеж. Седмицата преди деня на сватбата и дните след нея дъждът не мислеше да спира, но не и на 13-ти май, когато отново видяхме познатото слънчице. А то стопли сърцата и телата ни, за да празнуваме и да се радваме на най-прекрасния ден в живота ни.

ОРАНЖЕВО... Началото на една сватба са поканите. Започнахме от тях. Хартията, която избрах за тях беше изработена от истински, изсушени оранжеви цветя. Направих ги собственоръчно, надписах ги лично до всеки и ги вързах с малка оранжева панделка.

След вихъра на подготовката, в която се смесваха всички цветове на природата, настъпи и денят на сватбата. Цветовете не бяха само около нас, а в нас, истинска експлозия..., която хората наричат вълнение.

ЧЕРВЕНО... За да бъдем законни съпруг и съпруга, трябваше да подпишем граждански брак в ритуалната зала. Обикновено тя се свързва със скучно нареждане от страна на служителката и стара комунистическа сграда. Но има и изключения. Ние се върнахме десетилетия назад, в стара Възрожденска къща, за да преживеем частица от сватбените обичаи на нашите баби и дядовци. Посрещнаха ни певци и танцьори облечени в червени носии, които ни припомниха добре забравени ритуали и ни развълнуваха с тежки сватбарски песни. А наоколо всичко беше червено. Цветът, който най-добре отразява сърцето в този момент. Сърцето на невестата, която пристъпва по бялата пътека, за да стане жена на избраника си, сърце, което тупти до пръсване. Сърцето на майка й, която знае, че по бялата пътека се върви само напред и завинаги, сърце, в което сблъскват мъничко радост и много, много тъга.

Когато излязохме от залата, слънцето все така се усмихваше, а върху нас се посипаха малки цветчета от бял и лилав люляк, които бях набрала предния ден от градината пред блока.

ЗЕЛЕНО... Приближавахме се към най-съществената част от сватбения ден – венчавката. Тъй като това е посвещение пред Всевишния, избрахме място, което най-много ще говори за Него. Място, където се събира Неговото творение с човешкия израз на преклонението към Него – едно малко бяло параклисче на комплекс “Златни пясъци” с чаровна полянка пред него. Венчавката извършихме не вътре, а отвън на поляната сред дърветата и птичките. Всичко около нас беше зелено, което донесе със себе си тържествеността на затаилата дъх природа, която стана свидетел на вричането ни във вярност и обещанието, че ще сме заедно, докато смъртта ни раздели. Времето беше спряло само за нас двамата. Това, което ни върна към реалността, беше мелодията на цигулка и китара.

СИНЬО... Най-сини са морето и небето. Именно тях избрахме за място, където да се повеселим и потанцуваме. Ресторантчето беше почти на открито и само няколко стъпки ни деляха от плажа. Обичайна морска гледка – жълт пясък, бели чайки, корабчета, направи атмосферата необичайна. Чудесно беше, защото виждахме усмихнатите лица на нашите гости. Светът беше толкова пъстър.

ВИОЛЕТОВО... Залезът. Всеки път е неповторим. А този път беше и специален подарък за нас двамата и за никого друг. Нежен завършек на шарен ден, пожелаващ ни спокойствие и красота в бъдещето ни заедно.

В края на сватбения си ден, когато се обърнахме назад видяхме, че сме оставили голяма дъга след себе си, под която, ако минеш, всички мечти стават реалност.