Нека просто да си поговорим

В нашето задъхано всекидневие все по-рядко намираме време да обърнем внимание на самите нас. А понякога ни се иска, ох! Колко много ни се иска ей така да спрем, и да си поговорим с някого. Да споделим вълненията си, да разкажем за проблемите си, а защо не и да се посъветваме.

Искаме и понякога наистина го правим. Но днес като че ли ни остават все по-малко приятели, с които си позволяваме да бъдем откровени. Притесняваме се, че ако споделим съкровените си преживявания, нашата тайна може да се превърне в сладка клюка, в семейна или служебна интрига.

Близките ни? Те пък като че ли все по-малко се интересуват от преживяванията ни, а дори когато се интересуват, все по-трудно ни разбират, все по-рядко успяват да вникнат в нашите проблеми.

Потребността от искрено човешко общуване и нарастващите затруднения при нейното удовлетворяване повикаха в света на хората от развитите страни личността на професионалния консултант – съветник по екзистенциални проблеми и морални дилеми.

Такъв е докторът по философия Петър Стайков. В неговия кабинет можете да разчитате на опита и теоретичната подготовка на един зрял, много преживял и научил човек, който със своята човешка съпричастност, искреност, дискретност, толерантност и мъдрост ще ви съдейства да намерите най-доброто за вас решение, да повишите увереността в себе си, защото той вярва във вас повече от самите вас.

Кабинетът не е лечебно заведение. Неговите клиенти са здрави хора, които искат да се освободят от натрупваните във всекидневието негативни емоции, да уточнят ориентацията си в сложния свят, в който живеем и съответно да се научат да постигат много повече като изразходват много по-малко емоционална енергия. В кабинета можете да получите и посредничество при решаване на междуличностни, имуществени и бизнес проблеми.

За контакт: 0895 44 36 09, 0888 76 96 09, 944 94 10, e-mail: pstaikov@consultant.bg, counceling.hit.bg.

Коментар: Мисля че проблема да говорим с близките не е от това, че те не се интересуват толкова от нас, а това, че ние не искаме да говорим с тях. виждам по себе си и по големия ми брат , че със семейството не споделяме почти нищо от личния живот, може би не е така за всички, но в моите очи положението е такова.
Колкото до приятелите, мисля че не е нужно да имаме 20 верни човека, достатъчно е един, който правилно да изберем и да му имаме доверие, а той от негова страна да го опази.
Аз лично имам 2-3 близки приятелки и си казваме всичко, не винаги е супер, но има много, които са отхвърлени поради едни или други причини.
Важно за човек е да намери някой, към когото да може да се отвори, защото ако пазим всичко в себе си, рано или късно откачаме.
Поздрави, Деси
Десислава Бошнакова, 17г., Стара Загора