Защо някои предпочитат тръпката от свалката пред връзката?

Ако някой каже, че тръпката от началото на връзката никога не отминава, ще излъже най-безцеремонно. Всички сме наясно, че в любовта нещата не остават такива, каквито са били в началото, колкото и да се обичате след години и колкото и успешна да е връзката ви.

Мъжете обичат да преследват жените. Хищническият инстинкт се отключва в тях. Адреналинът ги зарежда и ги кара да се чувстват пълноценни мъжкари. Много жени също го правят.

Но някои хора не спират да следват този модел на поведение през целия си живот. Те просто не могат да създадат пълноценна връзка, дори след като са се „наиграли“ на младини.

Замисляли ли сте се защо някои хора предпочитат тръпката от гонитбата и преследването пред влюбването и дълготрайната връзка?

Има си научно обусловени психологически причини за това.

Всичко е въпрос на химикали в мозъка

Ако сте устроени по този начин и имате склонност към пристрастяване, то тогава ще ви е трудно да промените тази своя черта в интимния характер.

В началото на връзката, а често и преди да е започнала, в мозъка се отделят биохимикали, които действат на принципа на опиатите. Това са допамин, серотонин, адреналин, епинферин, норадреналин.

Те имат упойващ ефект и човек би могъл да се пристрасти към тях. Ето защо той подсъзнателно започва да повтаря действието, което му е донесло насладата, а именно преследването на нова любов.

След като нещата се уталожат и тръпката угасне, намалява и секрецията на тези вещества. Съответно мъжът започва да се чувства незаинтересован и се отдръпва в търсене на следващия „наркотик“.

Свикнали сме да поставяме любовта на пиедестал

Културата на хората не само в съвремието, но и в древността, представя любовта в култ. Свикнали сме да мислим за нея в стереотипи, изградени от историята, книгите, художествените произведения, пиесите, филмите.

Щастливият край някак се е загнездил в съзнанието ни и ние сляпо го преследваме. Създаваме си някаква представа за това как трябва да сме на седмото небе от любов, да хвърчим в облаците, да сме погълнати и обгърнати от любимия си.

Именно това се случва в началото на връзката. С напредването ѝ тези чувства затихват. Разочарованието идва с голяма сила, когато надеждите и очакванията не се оправдаят.

Виждаме щастливия край на любовната история, но до финалните надписи. Никога не виждаме какво се случва с идеалната двойка от екрана след това. Така оставаме с грешно впечатление, че и при нас любовта трябва да е изпълнена с вдъхновение и смях.

Така започваме да я търсим отново. И отново.

Новите връзки ни карат да се чувстваме харесвани

Тук на преден план лъсва човешкото его. Хората сме същества, пропити от егото си, от собственото си „аз“. То ни подтиква да се стремим към одобрение, харесване, доказване пред другите и пред себе си.

Неслучайно тук влиза и стремежът към увеличаване на бройката на интимните партньори. Това е вид доказателство пред себе си, а и пред околните, че все още не сме за изхвърляне, че си струваме, че сме нещо повече от останалите.

Моногамията просто не е за всеки

В крайна сметка не всички хора са моногамни. Каквато и да е причината за това, фактите са си факти.

Ако бяхме еднакви, вероятно щяхме да се сливаме с представителите на животинското царство. В крайна сметка, когато човек иска истинска връзка за цял живот трябва да знае, че го чакат много работа и много положени усилия. Стартирането на връзка е значително по-лесно. Трудното идва след това.

Снимки: iStock