Грешки, които правим при избора на партньор

Един е достатъчен, не хиляди. По-добре е да използваш възможността която ти се предоставя в конкретната социална среда и да развиваш отношенията, да ги пазиш и градиш отколкото да имаш консуматорско отношение към хората, да ги преценяваш и претегляш, да искаш новото когато старото ти омръзне, да започваш отначало постоянно и да не стигаш никъде, да имаш количество, но не и качество, защото за качеството се налага да се посветиш. Феминизма може да се обобщи като омраза към мъжете като цяло. Той учи жените, че мъжа е виновен, грешен, лош, обикновен и обезценен, че единствената му функция е да бъде използван като източник на удобства за жените. Той също така учи, че жената е специална, добра, с привилегии, че няма нужда да доказва нищо, защото е родена перфектна и може да си избира и третира мъжете както иска и не дължи обяснение нито има отговорност да постъпва както е редно. Нещата които спомена са типична феминистка пропаганда. Възприемането на този вреден и разрушителен и откровено уродлив светоглед сега изглежда е популярен в България и като всяко нещо от запада се интегрира в обществото, но ... Нещата са закъснели с около 50 години. Това което сега се заимства вече е дало своите плодове на запад и те не са никак добри. Феминизма доказано прави жените нещастни, неудовлетворени от живота, самотни и т.н. Няма да навлизам в подробности, има социологически изследвания, това което се обобщава от тях е, че жената има едно много лимитирано време в което да изгради стабилна връзка. Силно се препоръчва това да стане до максимум 25 годишна възраст. След това нейната ценност в "пазара на връзките" драстично започва да спада, като много утежняващ фактор е броя на връзките които е имала и евентуално децата родени от тях. Препоръчва се младите жени да направят свой първостепенен приоритет намирането на половинка докато са в тази възраст за да могат да имат удовлетворяващ живот. Колкото повече време минава толкова повече шансовете им спадат. След определен период положението става безнадеждно. Много жени на запад са в незавидно положение, защото подведени от феминизма са живели безотговорно и са смятали, че винаги вниманието на мъжете ще е там за тях, докато се оказва в един момент, че никой повече не се интересува от тях и те стават "невидими" и без човек до тях. Тогава осъзнаването на положението им ги вкарва в отчаяние и депресия. Феминизма е колкото вреден за мъжете, толкова и за жените. Истината е, че една жена обратно на това което и внушава феминизма няма време да се размотава, да си живее както иска и подобни а има много кратко време да изгради стабилна връзка която да се развива и която да задържи, защото много бързо става много късно за това. Просто няма време за измислици като чакане на принцове, съвършени отношения, критично отношение и подобни. Това е истината, който иска и може, да я преглътне, защото тя е трудна за преглътване, който не иска, да вярва в каквото иска. Не бива да се обвинява никого, защото после всеки изпитва на гърба си последиците от решенията си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар

Аз ще предложа по-друг поглед на нещата от базата на мъжка гледна точка и на опита си, не непременно в някакъв определен ред по-важност. Основна грешка която правят жените е, че повлияни от феминизма гледат на мъжете в собственото им общество, среда, произход и т.н. с недоверие. Мъжа е обезценен в очите им, на него се гледа с подозрение, той няма висока стойност в представите им. Жената не е благодарна за оказаното и внимание, въпреки, че има отчаяна нужда от такова за да се чувства като жена, тя го очаква като нещо подразбиращо се. Тя се пази и е дистанцирана от мъжа който и оказва внимание, чака дълго и го подлага на малки, хитри проверчици за да види как ще реагира, отказва му и подобни с което наранява чувствата му. Това първоначално желание което той има към нея започва да изстива и той или си тръгва или стиска зъби и продължава, но във втория случай търпението му към нея е напълно изчерпано и ако се стигне до задълбочаване на нещата той вече е абсолютно нетолерантен към всякакви нейни грешки в общуването му с него. Има жени които се чудят как в началото той е бил един а после са започнали караници и подобни. Причината е, че тя предварително е изчерпала търпението му с дребнави откази, проверки, манипулации и игрички и това търпение и великодушие което му е заложено да има и предварително изхабено и не е останало нищо. Друга грешка която много жени допускат е взискателността им. Те не просто искат мъж с който да се чувстват добре, не те искат най-добрия във всяко отношение. Те анализират мъжа проявил интерес към тях с идеала който са изградили в главите си и не искат да се задоволят с "нещо по-малко". Това също е резултат на социалното кондициониране, феминизма, дисни филмите, любовните романи и филми които карат жените да се възприемат като принцеси които чакат своя принц. Това е гибелна грешка, защото такива принцове не съществуват, те са измислица, творение на фантазиите. Сравнявайки реалния мъж проявил интерес към тях с този идеализиран образ той естествено има недостатъци, прави грешки, не подхожда "правилно" и т.н. и тя решава, че това не е нейния човек защото не съответства на идеализирания образ който е изградила в главата си. Дори такава жена да намери някой който първоначално да я впечатли тя скоро установява, че и той има недостатъци и увлечението и бързо бива заглушено и тя решава, че е сбъркала и това не е нейния принц и трябва да се освободи от сегашното си положение и да продължи да търси своята истинска половинка "soul mate". Това може да се повтаря много пъти и естествено тя така и не намира това което търси, защото то не съществува, накрая тя остава сама и огорчена и стоварва вината за положението си върху мъжете като цяло, защото не са оправдали очакванията и въпреки, че тези очаквания са напълно измислени. Това е подхода и начина на мислене тип "чакане на принца". Подхода който е здравословен е този в който отношенията се развиват и изграждат, пречките и спънките се отстраняват, общуването се подобрява. Основната разлика между първия подход и втория е, че в първия жената се възприема като субект на събитията тоест на нея нещо и се случва, тя не е активен участник в събитията и не носи отговорност за тях, тя чака идеалния момент, идеалния мъж, идеалните обстоятелства а във втория тя е активен участник и изгражда отношенията, тя прави компромиси, прощава, развива, действа и т.н. и превръща дори едни в началото посредствени отношения в нещо прекрасно. Докато в първия случай се чака да се случи нещо невероятно което не се случва и това и причинява емоционални страдания, във втория няма нужда от перфектност, само от възможност за отношения. Друга грешка на жените в отношенията им е, че се опитват да се възползват от всяка възможност да се наложат и експлоатират всяка симпатия или увлечение на мъжа към тях и така да наклонят везните в отношенията в своя полза. Това е много късогледо и в дългосрочен план създава дисфункционални отношения в които никой не може да е доволен, защото в началото това да работи, в последствие то предизвиква огорчение, възмущение и обида в мъжа, че е третиран по-лошо отколкото заслужава и той охладнява и отношението му се изменя към по-лошо. Друга грешка е когато в отношенията се гледа каквито и да е други фактори и се преценява критично партньора освен две базови неща, които са дали има физическо привличане и дали има добро и уважително отношения, всякакви други претенции водят до много силно намаляване на шанса дадената жена да има смислени и добри отношения. Друга грешка е липсата на женственост, женствеността се изразява в мекота, възприемчивост, нежност, очарование. Обратно на това много жени не проявяват тези качества а вместо това имат някои от по-неприятните "мъжки качества", каквито са грубост на характера, рязко отхвърляне и отношение, подигравателност, надменност и чувство за превъзходство и подобни които дори и мъже много рядко демонстрират и на които не се гледа с добро око. Най-неприятното такова качество в една жена е нейната надменност и очакване, че тя "заслужава" да получи от другите, особено от мъжете нещо. Това очакване, че тя притежава някаква "стойност" и без да си мръдне пръста "заслужава" определено отношение или друго, естествено ако го получи тя не е благодарна или доволна, защото това се очаква и тя го заслужава, т.е. тя вижда хората общуващи с нея като средство за продължаване на изградената в съзнанието си представа за нейното самомнение. Мисля, че изписах достатъчно. Хубав ден на прочелите този коментар. отговор Сигнализирай за неуместен коментар