Със съпруга ми вече не правим секс – ето защо!

Аз и съпругът ми сме заедно вече 10 години. Срещнахме се в средата на 20-те си години. Тогава още живеехме с родителите си. Все още се опитвахме да разберем какво искаме да правим с живота си.

В началото беше вълнуващо. Правехме секс навсякъде и по всяко време – на леглото, в хола, на масата в кухнята, разпилявахме всичко около себе си. Правехме го в дома на родителите ми, на неговите, чупехме разни неща. Връзката ни в началото беше бурна и страстна.

Така бързо и неусетно минаха 8 години. Завършихме образованието си, купихме си къща и година по-късно се оженихме.

Тогава спряхме да правим секс.

Не беше съзнателно решение. Като при много други двойки животът ни беше твърде зает и динамичен. Бяхме уморени. Бяхме претоварени. Бяхме възбудени по различно време. Единият от нас беше буден, а другият спеше или едва държеше отворени очите си.

Списъкът за щастие на женения мъж

Започнахме да усещаме физическата си интимност някак принудителна. Предполагаше се, че трябва да правим секс, щом сме женени.

Правехме секс от време на време не защото искахме, а защото мислехме, че така трябва.

Колкото по-дълго бяхме заедно, толкова по-рядко бяхме интимни. Дните се превърнаха в седмици, седмиците в месеци, докато в един момент не осъзнах, че не си спомням кога точно сме го правили.

Сексуалните ни контакти се случваха само около специални поводи през годината, които се броят на пръстите на едната ръка.

Започнах да се притеснявам. Имаше ли нещо нередно с мен?

Щеше ли съпругът ми да потърси другаде онова, което не му давам? Беше ли с мен, защото ме обича наистина или крие зад параван паралелния си живот?

В главата ми изплуваха много въпроси. Обзе ме страх. Съпругът ми не изглеждаше никак притеснен или разтревожен. Беше ли нормално това? Та той е мъж! Всеки мъж иска секс.

Отне ми много време, докато се реша да говоря с него за това. Страх ме беше, защото след такъв сериозен разговор всичко можеше да се разпадне.

Реших да му кажа, че искам да говорим за нашия сексуален живот.

И говорихме.

Беше ужасно страшно. Чувствахме се уязвими, сякаш сме голи. Трябваше ми увереност, а не я намирах.

Не правете това, ако си търсите съпруг

Той ми призна, че не се чувства привлекателен вече и че се съмнява в това дали аз съм привлечена от него.

Свързани статии

5 неща, които е добре да казвате на съпруга си

7 причини да превърнете любимия си в свой съпруг

Отличителни черти на страхотния съпруг

Обещахме си да говорим честно. Така и направихме. Никога досега не сме имали такъв сериозен и кризисен разговор. И двамата си признахме, че се чувстваме неудобно и сексът не ни удовлетворява.

Съгласихме се, че онова, което ни липсва, е времето, прекарано заедно.

След като осъзнахме, че сме на една и съща страница от живота си, можехме да говорим по друг начин за нещата, които ни карат да бъдем по-интимни и физически близки от секса.

Сред тях са целувките, прегръдките, шегите, смехът, дразненето, всичко, което ни кара да се чувстваме близки.

Така и започнахме да правим. Наблягахме на тези неща, които ни радват и никога досега не сме били по-близки. Тези моменти се превърнаха в най-любимите ни мигове. Говорехме, споделяхме, смеехме се и се докосвахме по милион начини.

Тази нежност означава много повече за мен от секса. Радвам се, че и за съпруга ми е така.

Вече сме щастливо женени от 4 години и честно казано не мога да кажа от колко време не сме правили секс. Но това няма никакво значение. Той не е нещото, за което мисля особено.

Двамата със съпруга ми взехме решение, което да работи в наша полза и сме по-щастливи от всякога.

* * *

Анонимна изповед, Е. В. 37 г.
Източник: prevention