Снимка: istock
Какво е усещането ви за любовния ви живот, настоящата връзка, ако имате такава? Имате ли често проблеми, които не знаете как да разрешите? Ако е така, може би трябва да се замислите какъв е вашият любовен стил на привързване. Според учени, стилът на привързване започва още в детството ни.
Вижте три основни типа и как те биха могли да повлияят на любовния ви живот.
Сигурен стил на привързване
Характерен е за хората, които се чувстват уверени в себе си и не се страхуват да се привържат емоционално към партньора си или да го накарат той да изпитва подобни емоции. Това е показател, че такива личности най-вероятно са били отглеждани в любящи семейства и техните емоционални нужди са били задоволявани.
Знаци, че вашето вътрешно дете страда
Всичко това е съществено, тъй като в зряла възраст те виждат предимствата да се сближат емоционално с други хора, не са толкова мнителни, имат способността да поддържат една пълноценна любовна връзка. Също така имат по-високо самочувствие, не преследват партньорите си, но и не бягат от емоционалното сближаване. Знаят, че са достойни и че заслужават да получават всичко хубаво в любовта.
Как да разберете любовта му според това как ви целува
Тревожен стил на привързаност
Характерен е за тези хора, които са склонни да се чувстват нуждаещи се във взаимоотношенията си. Много е вероятно те да изпитват страх от изоставяне от партньора им, страх че може да им изневерят или че няма да са достатъчно обичани. Обикновено те са преследвачите. Отличават се и с не особено високо самочувствие. Стилът на тревожното привързване също възниква в детството.
Признаци, че трябва да дадете пространство на половинката си
Вероятно са израснали в семейство на конфликти, не са получавали достатъчно обич. Такива хора са склонни да бъдат обсебващи към партньора си, постоянно да показват своите страхове за връзката, да драматизират излишно. За тях е трудно да изградят пълноценна и щастлива връзка.
Избягване на привързването
За този стил е характерно, че единият партньор вместо да е ловецът, преследвачът, той бяга от емоционалното обвързване не само с конкретен партньор. Като цяло му е трудно да се остави да бъде въвлечен в свят на дълбоки любовни емоции.
Защо се случва това? Отново причината може да се търси в детските години и семейната среда. Липса на внимание към детето, липса на обич между родителите. На един по-късен етап от живота си, вече порасналото дете, знае, или поне предполага, че може да не получи това, от което се нуждае в емоционален смисъл, което му е толкова необходимо. Затова се предпазва, като избягва емоционалното привързване към другите хора, включително партньора в любовната връзка.
Снимка: iStock