В бляскавия свят на онлайн инфлуенсърите

Терънс Бейли е заподозрян за убийството на шест жени, но поради липса на доказателства, скоро ще излезе от затвора. Изненадващо, той е посетен от известната млада инфлуенсърка Мадисън, а часове по-късно тя изчезва безследно. Дали е била отвлечена, или по-лошо? Бейли ли е отговорен по някакъв начин? И защо изобщо е говорила с него?

Мадисън сякаш е напълно измислена персона, съществуваща само в социалните мрежи. Няма семейство и приятели, а повечето хора дори не са я виждали. Коя всъщност е тя? Агентите от ФБР са в задънена улица и имат нужда от помощта на Рейчъл Крал, която води популярно криминално предаване.

Рейчъл се внедрява на бляскаво събитие за инфлуенсъри и бързо осъзнава, че техният свят е пълен с ожесточена конкуренция, която може да се окаже смъртоносна... Изглежда, че някой е обсебен от онлайн звездите, а сега и от самата Рейчъл. Внезапно набелязана от сериен убиец, тя е принудена да се сблъска с най-мрачните кътчета в онлайн пространството и в реалния живот.

Мегън Голдин е известна авторка на трилъри. Преди това е работила като репортер в Близкия изток и Азия за „Ройтерс“ и други медии. Позната е на българските читатели с романа „Не заспивай“.

Специален репортаж на Рейчъл Крал

Имали ли сте дни, в които абсолютно всичко върви наопаки и нищо не става, както сте го планирали? Аз имам, и по-често отколкото бих искала да си спомня. Като онзи път например, когато водопроводът в кухнята се спука точно като излизах на среща със старо колежанско гадже, дошло в града по работа.
И вместо да разпалвам отново онази несбъдната искра от колежа, аз прекарах вечерта, трескаво бършейки водата от пода в кухнята в очакване на водопроводчика за спешни случаи. Съседката Клое услужливо слезе до бара отсреща, за да прави компания на състудента ми, докато аз се преборвах с водопроводната криза.
По времето, когато вече можех да отида при тях, те бяха доста напреднали. Искрите помежду им хвърчаха като фойерверки, но не и в моята посока. Между другото, женени са вече от три години. С едно бебе. И друго на път. Най-сладката двойка, която някога съм виждала. Наистина.
Едва ли изобщо щяха да се срещнат, ако кухненската тръба не беше гръмнала. Дали им е било писано, случайност ли е било? Знам точно толкова, колкото и вие.
Случи се пак тази седмица. Наопаки, имам предвид. Този път беше телефонно обаждане, което, естествено, преобърна всичко с главата надолу.
Бях планирала да наваксам с работата ми като админ и също да подредя апартамента. Надявах се да намеря и малко време да боядисам един скрин от средата на века, който купих от битпазар и исках да го обновя. Бях се уговорила вечерта да ида до продуцента ми със суши за работна вечеря и да прегледаме нещата, които са се насъбрали, докато бях извън града. Виждах го като къртовски ден. Ден, в който да отметна планина от работа.
Всичко отиде по дяволите. По тъмни зори силен звън на мобилния ме катапултира от дълбок сън. След два часа вече гледах през прозореца на самолет въздушната панорама на Източното крайбрежие, отпивайки от ледения портокалов сок, докато летях над Северна Флорида.
В късната сутрин бях пак долу на земята. Сега вече карах взета под наем кола по криволичещия път през щатска гора. В пролуките между обляната от слънце зеленина се мяркаха охранителни кули и огради от бодлива тел на затвор с максимално ниво на сигурност. Затворът беше не на място според мен – разположен на границата с прекрасната дива природа. Каква ирония.
Към този момент още нямах представа защо ме помолиха веднага да взема самолет. Агентът на ФБР, който ме събуди сутринта, подхвърли точно толкова информация, колкото да разпали любопитството ми. Веднага захапах, разбира се. Не че беше особено изненадващо, защото любопитството и размотаването са моят криптонит. Не ми убягна и фактът, че полетът до Флорида, без изобщо да знам крайната цел на размотаването, е доказателство, че бих направила всичко само и само да избягам от бумащината, която ме чакаше през деня.
Докато карах през гората към щатския затвор, минах покрай дървена табела, насочваща към примитивен къмпинг встрани на пътя. Полицейската лента, преграждаща входа му, не се виждаше от шосето.
Чак по-късно разбрах какво се е случило там. Къмпингът, който впоследствие посетих няколко пъти, е предназначен за заклети къмпингари. Не предлага никакви удобства, ако не броим един блок с тоалетни и душове и шанса да нощуваш под звездите.
Точно това искали Бил Мороу и роднините му във въпросната нощ. Бил и двете му сестри с техните съпрузи и деца дошли тук на нещо, което бих нарекла семейно поклонение. Искали децата им да преживеят простичките походи в природата от времето на тяхното детство. Без мобилни телефони и геймърски конзоли. Без всяка тяхна стъпка да бъде документирана в социалните мрежи. Три дни на непрекъсвано от нищо семейно време. Така, както е било едно време. #социалнимедиидетокс #семейнасбирка #измъкнетемеоттук
Пристигнали следобеда в колона от три джипа, натъпкани с къмпинг оборудване и храна. Помнят, че забелязали каравана, паркирана под дърво в периферията на иначе безлюдния терен. Мрежестата ѝ врата не била залостена и похлопвала досадно от вятъра.
Новопристигналите не ѝ обърнали внимание, били заети да разтоварват екипировката си и да опъват палатките в полукръг около ръждясало метално огнище в далечния край на къмпинга.
Мястото се изпълнило с глъчката покрай забиването на рейки в земята и суматохата на крещящи малки деца, които играят на сляпа баба, тийнейджъри, оплакващи се от липсата на мобилните си и неудобството да ги завлекат на семейно къмпинг пътуване, което смятали за форма на изтънчено изтезание.
Накрая омаломощените родители завързали волейболна мрежа между две дървета и ги натирили да играят там, което те направили с обиденото изражение на заклети наркомани, пратени за зелен хайвер. Фанатичното им недоволство се претопило в искрено веселие, като спечелили волейболния турнир деца срещу родители, докато следобедът бавно потъвал в здрач. По-късно, когато похапвали вечерята си от запечени на барбекю хамбургери край пращящия лагерен огън, всички били превключили на ваканционен режим.
С преминаването на вечерта в нощ се надигнал източен вятър и вратата на караваната се тръшкала все по-често и шумно. Започнала яко да лази по нервите на всички. Именно тогава къмпингарите за първи път се усетили, че нещо не е наред.
Пренебрегвайки възбудата на децата, родителите ги пратили да лягат. Щом децата се прибрали и пуснали циповете на палатките, възрастните придърпали брезентовите столове около лагерния огън, за да разпуснат след дългото шофиране и изтощителното настаняване на лагер. Протегнали крака към пламъците и пийвали бира, припомняйки си къмпингите и пътуванията от своето детство и колко по-прост бил светът преди конзолните игри и социалните медии.
Носталгичното настроение развалил силен порив на вятъра, който захлопнал вратата на караваната с експлозивен трясък, отекнал из целия къмпинг. Шестгодишният Били-младши бил събуден от шума.
– Тате, страх ме е – извикал той, подал глава от палатката си, стиснал плюшено мече под мишница, докато с другата придърпвал спалния чувал към себе си.
Татко му допил бутилката бира и станал от брезентовия стол до огъня.
– Сега ще му кажа аз на тоя – обявил Бил-старши. – Иначе всички може да осъмнем без сън тази нощ.
Бил-старши се запътил енергично към караваната, оказала се кемпер. Зет му го последвал с мощно фенерче в ръка, понеже къмпингът бил близо до блато, наречено Езерото на гърмящите змии, та му се искало да вижда къде точно стъпва.
– Има ли някой вкъщи? – изревал авторитетно Бил-старши, като пристигнали.
Зетят на Бил фиксирал нестабилно лъча на фенерчето върху вратата на кемпера, а в това време комарите го правели на решето и разчесвал ухапванията до кръв. Бил-старши усетил как започва да се чувства някак неудобно, докато блъскал по вратата.
Дори и преди да вляза, можех да кажа, че нещо не е наред. От вътрешността на кемпера се носеха едни зловещи, кухи кънтежи, обяснява Бил.
Тъй като нямало никакъв отговор, Бил отворил алуминиевата врата. В плесенясалата вътрешност видял само някаква сива мъгла. Влязъл вътре. Зет му също, а кемперът се разклатил под общата тежест на двамата едри мъже. Комарите и нощните пеперуди ги последвали, привлечени от яркия лъч на фенерчето.
Е, именно станалото вътре в кемпера е темата на този подкаст. Завладя ме още от момента, когато дойдох тук да разследвам случая. Търсех хищник. Оказа се, че хищникът също ме търсел.

На книжния пазар от 10 октомври 2023 г.
Обем: 336 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-756-8
Корична цена: 20 лв.