Жена

19.04.2004г. / 00 00ч.
Аз жената
Жена

... Небето е в крилата ми –
закърнели от дългия допир
с земята.
Пресушен от вятъра на дните –
е плачът в душата ми.

С мътните очи на локвите
виждам белия сняг –
Къде е тишината – щом вик е живота?
Кой спря на мислите – лудия бяг?

В прозореца на утрото се ражда
забравена от времето звезда.
А нещо в мен отново се обажда
.. че съм жена.. жена.. жена.

Коментирай