Винаги съм живяла в света на романтиката. Още в училище помня как стояхме по чиновете и с моите съученички си мечтаехме как момчето от по-горния клас ще напише нечие име на листчето и ще го пусне в голяма кутия за Свети Валентин... и после ще дойде да подари най-сладката целувка на света! Пред всички!
Сега, когато вече съм почти семейна, отново не спирам да мисля за романтика. Но в разговори с моята половинка разбирам, че смисълът на романтиката за мъжа и жената е толкова различен. Защо? Нима букетът с рози не е романтика, нима нежната усмивка и целувка всяка сутрин не е романтика, нима умението да се усмихваш искрено и да мислиш за него, когато го няма не е романтика... Не казвам, че почивка на Бора Бора не е романтика, но има толкова нежни ( безплатни ) и незабравими неща, които всеки от нас може да направи за другия. Не за друго, а за да го накара да се почувства обичан! Това е моето разбиране за романтика... Целувка преди сън и нежното докосване с прошепнато "Обичам те!".