Размисли за любовта, доверието и избора

Колко много начини има да срещнеш любовта и колко малко ти трябва, за да я загубиш. Колко много години търсиш, надяваш се, отказваш се, загубваш вяра, че я има. Колко много пъти си се припознал, че това е ТЯ. Отчайваш се, решаваш, че е просто една илюзия и продължаваш напред. Устройваш живота си някак си и най-ненадейно я срещаш – истинска, вълнуваща, близка, вдъхновяваща. Радваш й се и се чудиш как си живял преди да я срещнеш?!?

Но любовта е особен случай. Особена порода. Не я бъркай с влюбването – то е хаотично, ненадейно, изпепеляващо и твърде нетрайно чувство. А после? После идва ред на осъзнатата, напояваща, облагородяваща, даваща смисъл и окриляваща любов. Не винаги, разбира се... Но ако остане, тя е любов наистина. Любов, която уважава, дарява, вярва и се надява...

Разбира се понякога се прокрадва отровното острие на съмнението. Съмнението дали е истинска, дали я има, или е илюзия, а оттам се промъква ревността, обидата. И съвсем неосъзнато – опитът да отнемеш свободата на другия.

Любовта е избор. Тя не е задължение. Тя не завързва, не заключва. Тя е красива, защото се рее свободно в небето. Тя расте, когато е подхранвана с доверие и разбиране. Тя не винаги е облечена в задължителни одежди, но се появява без да пита, затова не бива да я упрекваш, че е различна. Тя е празник за душата и химия за телата. Тя Е!

Но също така е крехка и ранима. Ако се опиташ да я сложиш в рамки избледнява. Ако се опиташ да я затвориш в клетка – загубва радостта си. Ако я затвориш в тъмна стая – линее. Ако я обвиняваш – се отбранява. Ако и поставяш условия – се притеснява. Ако я обиждаш – става на топка, която се изтъркулва през пръстите ти...

Любовта ти е дадена. Тя е твое право. Тя е смисълът на живота ти. Но изборът да я намериш, задържиш и обгрижваш е твой. Ако имаш нужда от нея – приеми я. Ако ти е в тежест – освободи я! Ако тя е истинска, ще оцелее. Ако пък не – ти ще оцелееш! :)

Затова не тъжи, усмихни се и погледни напред! Ако вече си срещнал любовта и тя озарява дните ти – ти си щастливец! Ако си я срещнал, но тя си е отишла по една или друга причина – опитай се да си я върнеш, ако си заслужава! :) Ако пък не – потърси я отново!

Е, ако пък любовта ти струва твърде скъпо и за нея има заместители, като във всичко друго. Ако по някакъв начин си се разминал с нея – потърси уважението, обичта и грижата... вниманието и доверието. Усещането, че си специален за някого. Мисълта, че винаги има на кого да разчиташ. Вероятно ще се окаже, че тези заместители нямат познатите странични ефекти на любовта – ревност, подкосяване на коленете и главозамайване, или пък това много повече прилича на любов?!?

Може ли някой да каже какво точно е любов и търсим ли я в правилната посока? Мисля, че аз мога да опитам, без да съм абсолютно сигурна в това, разбира се... :)

Любовта е чувството да си спокоен, щастлив и свободен. Да имаш избор и да вземаш решенията си сам. Да бъдат уважени, споделени и подкрепени твоите решения. За любовта е важно какво искаш ти, а не какво трябва според другите.

Това е ЛЮБОВТА – спокойствие, усмивка, радост, споделяне, помощ, разбиране, желание, докосване, сливане... СВОБОДА И ДОВЕРИЕ!

* * *

Благодаря ти, че ме намери
Приказка за истинската обич
Да бъда ли с открито сърце, или не!
Птиците се чудят, защо не можем да летим