Приятелката Самота!

Студено ли е,
или пак вали,
или морето близо е и то шуми...
недей мълча така, кажи...
и с нежна дума душата ми стопли,
или ръката ми във твоята вземи,
а после със любов я погали,
или очите ми ти нежно докосни
и с поглед, че ме обичаш покажи!
... Гася цигарата, усмихвам се... сама,
говоря си със себе си така,
защото в чуждата страна
се скиташ вечно с твойта Самота,
споделяш с нея своята съдба,
а тя за теб остава светлина сред тъмната гора..
Страшно е понякога, студено,
от болката лицето уморено...
а капчицата дъжд се слива със сълзата,
която някак стопля ти душата!