Жигосана със хъс

Напих се със амброзия.
Надрусах сетивата си със страст
и всичките си скрупули
разкъсах като хищник,
невероятно погнат от глада си.
Нахвърлих се,
жигосана със хъс и алчност,
върху тебе –
като на златно кюлче,
което другите опитвали са дълго време
със хитрост драгоценна да задигнат,
но не са успявали, защото си принадлежал на мене –
най-достойното бижу за гордостта ти.
Грижливо съблазнявах те
и ризница за теб изплетох от целувките си –
на нецелуваните прелести от тялото ти посветена.
Направих доста пакости в пиянството си, вярно е,
но всичките са много премечтавани...
...и много премълчавани,
съграждали се съкровено в мене като пчелна пита,
така че нищо в тях да няма хаотично.
Сегашните ми пакости
преди били са плахи чувства от коприва хапеща –
не знаех ли, че със пиянството си
аз слагам дързък нож в ръцете им?

* * *

Този дъжд...