Какво е любовта според индонезийците

Всеки народ има свое усещане за любовта. Ето как преживяват това интимно чувство в Индонезия. Това са “пантуни” – лирични индонезийски четиристишия в превод на д-р Красин Химирски. Той е председател на клуб “Нусантара”, който има за цел да популяризира индонезийската култура в България.

* * *
Малка къща на брега белее,
лее се от нея песен струнна.
Кой извая твоя стан лелеян,
та лудея от любов безумна.

* * *
Мелодия подема тихо гамелана,
замират даже птиците в гората.
В сърцето ми отвори люта рана.
При мен ела и утеши душата.

* * *
Лодка плава към безкрая,
носи се към Сурабая.
Забрави покой, забава,
само мен недей забравя.

* * *
Ако не трепкаха звездите,
нима тъй ярко месецът би светил?
Ако не ме повикаха очите ти,
как бих към теб открил пътеката?

* * *
Гори, прежуря слънцето,
въздиша вързано малаче.
Отколе, мила, все те търся,
намерил те – от радост плача.

* * *
Над реката чапла се задава,
към брега отлита и е връща.
На целувка длъжен не оставам,
на захапка дяволита също.

* * *
Не извивай рязко платноходката,
да не счупиш тънкото и върше.
Милата прегръщай, момко, кротко -
крехката снага да не прекършиш.

* * *

Стиховете са предоставени от Евгения Димитрова и д-р Красин Химирски от клуб “Нусантара”.

* * *

Съветите на баба: Какво е любов?
Любовта ни дава крила
Какво е любовта?