Д-р Цветелина Шопниколова за признаците, че сме дигитално зависими

Психологът споделя, че все повече хора я търсят заради дигитална зависимост

14.03.2025г. / 11 32ч.
Мария Дуковска
Д-р Цветелина Шопниколова. Снимка: личен архив.

Д-р Цветелина Шопниколова. Снимка: личен архив.

Д-р Цветелина Шопниколова е клиничен психолог и доктор по медицина с изявен научен и практически интерес в областта на психичното здраве и психодиагностиката.

Тя завършва Медицински университет - София през 2015 г. През 2018 г. придобива специалност по клинична психология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, а през 2025 г. защитава докторска степен по медицина. Член е на Българското дружество по психология (БДП).

Д-р Шопниколова прави специализация по психодиагностика в Центъра по психично здраве към Военномедицинска академия – София, както и сертифицирано обучение за работа с невропсихологична диагностика от Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Наум“.

Тя е активно ангажирана с професионалното си развитие, като участва в редица курсове по психологическо консултиране. Нейното научно присъствие се изразява в многобройни участия в научни форуми и конференции.

В своята практика д-р Шопниколова предоставя индивидуално консултиране за възрастни, работи с двойки и тийнейджъри. Специален акцент в нейните професионални интереси заема геронтопсихологията, фокусирана върху психичното здраве и емоционалното благополучие на възрастните хора.

С високо чувство за професионализъм и емпатия, д-р Цветелина Шопниколова създава атмосфера на доверие и подкрепа, подпомагайки своите клиенти по пътя към личностно израстване и емоционален баланс.

Работи в ДКЦ „Черни връх“, МЦ „МедИнс - Свети Герасим Кефалонийски“ и Специализиран център за психологична, психотерапевтична и психиатрична помощ  за деца и възрастни – гр. София.

Д-р Шопниколова, в последно време все повече се говори за негативното въздействие на социалните мрежи върху психиката. Въз основа на вашите изследвания, доколко това е вярно?

Социалните мрежи са „нож с две остриета“. От една страна, те могат да предложат платформа за свързване, подкрепа и достъп до полезна информация.

От друга страна, изследванията1 ни показват, че прекомерната употреба увеличава тревожността и депресията, особено когато хората непрекъснато сравняват собствения си живот с идеализираните образи, които виждат онлайн.

Важно е да подчертаем, че не социалните мрежи сами по себе си вредят, а начинът, по който ги използваме.

Кои са основните механизми, чрез които социалните медии влияят негативно на психичното здраве?

Наблюдаваме няколко ключови механизма.

Първо, сравненията с другите могат да предизвикат усещане за неадекватност и ниска самооценка. Второ, непрекъснатият достъп до информация води до когнитивно претоварване и така наречения „технострес“.

На биохимично ниво, синята светлина от устройствата потиска производството на мелатонин, нарушава съня и повишава нивата на кортизол – хормона на стреса.

Освен това, зависимостта от дигиталните награди – лайкове, коментари – може да стимулира свръхпроизводство на допамин, което да засили пристрастяването.

Свързани статии

Възможно ли е социалните мрежи да имат и положителен ефект върху психичното здраве?

Възможно е само когато се използват осъзнато и с мярка. Например могат да осигурят достъп до обучения, онлайн терапии и образователни ресурси за психично здраве.

Особено по време на пандемията, хората намираха утеха и подкрепа в онлайн общности, което доказа, че дигиталната среда може да бъде и ресурс.

Свързани статии

Какви са предупредителните сигнали, че сме прекалили с използването на социалните мрежи?

Основните предупредителни знаци включват усещане за тревожност или раздразнение, когато не сме онлайн, пренебрегване на реалния живот и взаимоотношения в полза на виртуалните, както и нарушения на съня.

В биохимичен план, хроничното повишаване на кортизола и намаляването на серотонина могат да предизвикат симптоми на депресия.

Свързани статии

Как бихте посъветвали хората да балансират присъствието си в социалните мрежи?

Препоръчвам на хората да си поставят ясни граници – например, да определят часове, в които не използват телефона си, особено преди сън.

Полезно е да се фокусират върху съдържание, което ги вдъхновява, а не което ги кара да се чувстват недостатъчни. Хубаво е да не се ползват повече от 2 до 3 часа в денонощието.

Също така е изключително важно да се насърчават реалните социални контакти и физическата активност. В случай, че не могат да се справят сами, препоръчвам да потърсят професионална психологическа помощ.

В съвременното общество все повече хора осъзнават, че консултацията с психолог не е признак на слабост, а проява на емоционална зрялост и стремеж към личностно развитие.

Социалните мрежи не са враг, но тяхната прекомерна и неконтролирана употреба може да има негативни последици върху психичното здраве. Балансът, осъзнатото използване и критичното мислене са ключовете към това да се възползваме от техните положителни страни, без да се поддаваме на рисковете.

1 Шопниколова, Ц. Воденичарова, А., Янакиева, А.,  Тенденция на нарастващата тревожност и депресия в развиващия се дигитален свят, 2023г. Том 4 на „СБОРНИК ДОКЛАДИ на Националната школа за докторанти и млади изследователи в социалните науки

Свързани статии

Коментирай