Самодостатъчност и натискът да бъдеш във връзка: Разбиване на митовете в обществото

Автор: Евелина Лафчийска, психолог и семеен консултант, част от общността на hOUR SPACE. 

Терапевтичната общност hOUR SPACE е партньор на проекта на Az-jenata.bg „Да си поговорим“, който е с фокус върху психичното и емоционално здраве на жените. 

* * *

Самодостатъчност и натискът да бъдеш във връзка: Разбиване на митовете и стигмата в обществото

В едно общество, което често поставя романтичните връзки на пиедестал, самодостатъчността понякога се възприема като нещо, което ни отдалечава от другите. Но истината е, че самодостатъчността не е противоположност на близостта – тя е нейна основа.

Тя ни помага да изграждаме по-здрави и смислени връзки, като същевременно ни защитава от натиска да бъдем с някого, просто защото „трябва“. „Трябва“, за да може да получиш статут и принадлежност към общността. И въпреки че днес неравенството между мъжете и жените все още съществува, то съвремието ни отваря перспективата да гледаме на връзките не като на способ за оцеляване и продължаване на рода, а като начин да се развиваме като личности.

Какво е самодостатъчност и защо е важна?

Самодостатъчността е способността да бъдеш щастлив и удовлетворен сам със себе си, без да зависиш от другите за емоционална стабилност или самочувствие. Това съвсем не означава, че нямаш нужда от хората, а само че липсата на връзка не те прави нещастен. Самодостатъчността е обратното на зависимостта.

Ако съзависимите връзки дават посланието „Не мога без теб, имам нужда от теб, без теб няма живот“, то когато сме самодостатъчни даваме посланието „Мога без теб, но избирам да остана с теб“. Когато се чувстваме добре сами със себе си, избираме да влезем във връзка и това е основата за много по-зряла любов. Такава, която дава свобода и същевременно подхранва интимността.

Натискът от обществото и стигмата

В миналото, когато нашите баби и майки са живели, оцеляването е зависело от това да се ожениш и да имаш потомство. От филмите днес до социалните мрежи, обществото ни все още казва, че щастието идва от романтичната връзка.

Ако не сме във връзка, рискуваме да бъдем наречени „стара мома“ или „ерген“, сякаш липсата на партньор е недостатък. На кого не му се е случвало по време на семейни сбирки да чуе въпроси от типа: „Е, не знам дали ще дочакам внуци“, „Хайде, нямаш много време да се задомиш“, „Гледай да не изпуснеш и този влак“ и т. н.

Този натиск може да доведе до това да се впускаме във връзки, които не ни удовлетворяват, само за да отговорим на семейните очаквания, а и на тези на обществото. Но истинското щастие идва от вътрешното удовлетворение, а не от статуса на връзката ни. И за да удържим на тежестта на очакванията, са ни необходими ресурси – тези като нас, тези, които споделят нашите възгледи, други връстници, литература, подкасти, семинари, обучения, терапия и всичко, което може да ни подкрепи да открием какво носи нашето собствено вътрешно удовлетворение, без значение дали сме във връзка или не. Дори ако сме във връзка и очакваме партньорът да ни прави щастливи, се обричаме на дълбоко нещастие и празнота. 

Когато не сме във връзка, самодостатъчността ни помага да се справяме с изолацията и да не изпадаме в отчаяние. Тя е и онзи вътрешен ресурс, който ни позволява да не оставаме във връзки, които се превръщат в токсични за нас, да толерираме неуважение от страх да не останем сами. Освен това, когато сме самодостатъчни, можем по-ясно да разпознаем какво наистина искаме от една връзка. Това ни помага да търсим партньори, които ни допълват, вместо да се опитваме да „запълним“ празнотата в живота си. 

Самодостатъчността като защитен механизъм

Самодостатъчността има и своя тъмна страна – може да е защитен механизъм. Защитава ни от това да изградим близост с някого, да се покажем уязвими и нуждаещи се.

А това е толкова необходимо в една интимна връзка! Като семеен консултант често виждам в кабинета си хора, които са израснали в семейства с послания като: „бебето се гали докато спи, за да не се разглези“ или „я се стегни, какво ми ревеш“ или „какво добро дете беше, можеше да си играеш с часове сама без да ти се чуе гласът“, „беше толкова тиха и кротка“ и т. н. Тези послания ни учат, че „трябва“ да сме „силни“, „трябва“ да се откажем от нуждите си, че не можем да си позволим да се натрапваме като искаме внимание, например, или че трябва да сме скромни, послушни, твърди се най-общо:

дистанцирани от себе си, своите чувства и/или нужди. Тази дистанция от същността ни в живота ни на възрастни ни оставя в позиция да не можем да се отпуснем, да не можем да се доверим и да не можем да допуснем да сме близки с някого другиго. Лишава ни от необходимата уязвимост, за да влезем автентични във връзка с друго човешко същество. И в този смисъл, самодостатъчността ни дава „легитимност“ на дистанцията, която поставяме с другите хора. 

Как да намерим баланс?

Важно е да намерим баланс между самодостатъчност и близост. Това означава да се научим да бъдем щастливи сами със себе си, но също така да позволим на другия да бъде част от живота ни. Самодостатъчността не означава да отказваме да се доверим или да покажем уязвимост. Тя означава да сме сигурни в себе си, знаейки, че можем да се справяме сами, но също така да желаем да споделяме живота си с някого.

Как да развием самодостатъчност?

Развиването на самодостатъчност изисква работа върху себе си. Започнете с малки стъпки:

• Научете се да цените времето, прекарано насаме. То е възможност за саморефлексия и лично развитие. Възможност да изследвате какво ви харесва, какво ви тревожи, какво ви вълнува, какво кара сърцето ви да трепти, какво избягвате и не харесвате, какво ви кара да стоите на дистанция. Воденето на дневник, слушането на подкасти на такава тематика, четенето на статии, книги, ходенето на терапия са прекрасни помощници в тази посока.
• Поставяйте лични граници. Научете се да казвате „не“ и да поставяте своите нужди на първо място. Това неминуемо е свързано с чувство на вина, страх, а дори и срам. Ето защо не е толкова лесно, колкото обикновено звучи. Да кажем „не“, означава да кажем „да“ на себе си, на своите вътрешни бариери, на своите чувства, нужди, а това може да е доста предизвикателно. 
• Разгледайте своите страхове и ограничения. Какво ви плаши в самотата? Какво ви кара да се чувствате нещастни без връзка? Какво ви дава другият или искате от него да ви даде? От какво имате нужда, което ви е трудно да дадете на себе си? Рефлектирайте над тези въпроси, говорете с приятелите си за това, потърсете консултация с професионалист. Вгледайте се в себе си, не се отхвърляйте сами.
• Изградете увереност. Фокусирайте се върху своите силни страни и постижения. Поискайте обратна връзка от близките си за своите качества, страни които харесват във вас. Какво ценят във вас? Какво ви отличава? 

Самодостатъчността не е противоположност на близостта – тя е пътят към по-добри и по-здрави партньорски взаимоотношения. Когато сме самодостатъчни, не се страхуваме да бъдем сами, но също така сме отворени към любовта и близостта, когато дойде времето за тях. Да гледаме на самодостатъчността като на нещо, което ни изолира е мит, и разбиването му ни помага да я приемем като инструмент за изграждане на по-добър живот.

Щастието в това да бъдеш себе си, да преоткриваш кой си ти, когато си сам и кой си ти, когато си във връзка. Връзката със себе си е толкова вълнуваща, колкото и връзката с някой друг! 

Пожелавам ви вълнуващи срещи – със себе си и с другите!

За hOUR SPACE:

hOUR SPACE – Общността, която развива практиката на терапевтите.
hOUR SPACE е не просто място, а пространство за развитие на 100+ психолози, психотерапевти и консултанти, сертифицирани в над 10 сфери на психичното здраве. Даваме на общността си разнообразни предимства, така че членовете ни да надграждат практиката си като специалисти и да се чувстват част от една среда.
Така заедно популяризираме грижата за психичното здраве в България – открито, отговорно и без стигма.
Това е hOUR SPACE – OUR COMMUNITY – OUR MISSION!

Свързани статии

Невидимите битки на съвременната жена: тревожност, паник атаки и как да си помогнем

Тихото бреме: Стресът и модерната жена 

Как се променя жената в една токсична връзка

Страдате ли от „синдрома на бързащата жена“?