Моите спомени за незабравимо лято

23.05.2005г. / 10 06ч.
Аз жената
Моите спомени за незабравимо лято

Вторник е, отново съм на работа. В офиса е сравнително спокойно, а навън е поредната усмихната и слънчева майска утрин. Поглеждам снимката на двамата влюбени на бюрото ми и се усмихвам. Днес мисля да “попътувам” из моите спомени за едно незабравимо лято. Шумът от принтера постепенно се превръща в плисък на морски вълни, звъненето на телефоните започва да звучи като ято прелитащи чайки.

Жега е. Разпуснала съм дългата си червена коса. Нежно гали раменете ми и пръска огнени искри под парещото слънце. Мързеливо съм се изтегнала на шезлонга и отегчено смуча шоколадовия си шейк. Тялото ми е придобило бронзов загар и мамещо привлича мъжките погледи. Белият бански контрастира провокиращо с тена на моята шоколадова кожа. Чувствам се секси и мързеливо. Ден като ден, искам само да си почина и да забравя проблемите.

Оглеждайки идващата и отиващата си от плажа тълпа, усетих парещ поглед, който безмилостно ме изучаваше. След миг, една силна мускулеста ръка се протегна пред лицето ми с чаша фреш от портокал.

-За теб, красавице. За най-магнетичната жена на плажа.

Извадена от унеса, ококорих големите си очи. Исках да видя, кой е нахалникът с тривиалното клише. Погледнах го.... Господи, той имаше най-сините очи на света, дълбоки, проницателни и увличащи. Това беше Ники.

Следващите 10 дена бяха едни от най-хубавите в живота ми. Разходки по парещия пясък, среднощно къпане, правене на нежна и всепоглъщаща любов. Бяхме като палави деца, танцувахме, смеехме се, правехме пясъчни замъци, плувахме. Ники, момчето с най-дълбоките очи, най-топлите ръце, най-меките устни, най-влюбения поглед и най-доброто сърце, мисля че аз започвах да се влюбвам в него. А всичко миришеше на море, любов и тъга от предстоящата раздяла.

И така вървяхме бавно по брега. Краката ни оставяха дири по мокрия пясък. Мълчахме и стискахме ръцете си до болка. Утре всеки от нас трябваше да се прибере в своя град. Лекият бриз разпиляваше косата ми и изтриваше сълзите. Ники ме гушна и каза:

- Скъпа, това не е края, а началото за нас. Обичам те и мисля, че трябва да опитаме да бъдем заедно, за да не съжаляваме за пропуснатия шанс. Помисли, не бързай.

Всичко се завъртя пред мен, сърцето ми бясно препускаше. Разумът крещеше, не го познаваш достатъчно, сърцето казваше, влюбена съм.

И така... приех предложението за съвместно съжителство с моята голяма любов пред смаяния поглед на морето. Благодарение на това лято с дъх на море, ние сме заедно, все още напук на всичко и всички.

Това е моята морска история с вкус на сол, обич, мирис на море и много, много щастие.

Коментар: Много ми хареса. Браво на Десислава Тачкова. Да е жива и здрава и все така да ни радва с прекрасната си дарба да пише такива невероятни неща. Браво, како Деси. :* :):):). Обичам те, не го забравяй. Цвети!
Цветелина Чолакова, 16 г.

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
emiliq ( преди 12 години )
0 rate up comment 0 rate down comment
rozichka _ 91 ( преди 12 години )