Хрянът – българското уасаби

Хрянът (Armoracia rusticana, syn. Cochlearia armoracia) е многогодишно, студоустойчиво растение. Произлиза от Югоизточна Европа и Западна Азия. Достига 1,5 метра височина и се отглежда главно заради големия си бял заострен корен. По-рядко се използват и листата. Най-добре е да се отглежда в черноземни, влажни почви, без специално наторяване.

Първите писмени сведения за хряна датират още от XI век. През XVI в. вече растението се култивира от французите. В днешно време хрянът е познат като храна, подправка и лекарство.

Корените се използват основно в прясно състояние. Не е като другите билки, които могат да се използват и запазват лечебните си и вкусови свойства и в сушен или замразен вид.
Има два начина да запазим хряна в прясно и качествено състояние. Единият е да вкопаем корените в пясък – така издържа до няколко месеца. Другият начин е да се пасира на каша и да се залее със смес от оцет, сол, олио и лъжичка мед и да се затвори в стъклен буркан.

Когато изкопаете хряна, той няма аромат. Подобно на лука чак след като се нареже или настърже, благодарение на това, че по този начин разрушаваме структурата на клетките се отделя така нареченото вещество синигрина и горчично масло. Започва да дразни синусите и очите. Но пък ако веднага не се обработи – да се залее с оцет, коренът потъмнява и губи полезните си свойства. Става горчив и безполезен и трябва да го хвърлите.

Хрянът основно се използва в различни видове горчица. Като заливка за печени или варени меса. Тъй като на вкус и като свойства е много близък до уасабито, в България често може да ви сервират суши с хрян. Може и да го оцветят в зелено, за да си мислите, че е уасаби. Но така или иначе това им прегрешение поне няма да ви отрови, хрянът е също много силен дезинфектант справя се с всякакви микроби.
За храна и подправка се използват корените на 2-3-годишни растения, защото е установено, че те са с най-добър аромат и вкус.

Полезностите на хряна са много. На първо място подобрява храносмилането и апетита. Също така действа антиревматично и диуретично. Понижава нивото на глюкозата в кръвта, затова се препоръчва за диабетици.
В народната медицина сок от хрян може да ви бъде препоръчан за лечение на камъни в пикочния мехур, стимулиране на уринирането, ревматизъм, високо кръвно, както и при грип или настинка. Хрянът също така подпомага образуването на Витамин B1.

Хрянът прогонва всякаква слуз и задръствания в организма. Всеки, който е имал запушен нос и е подушвал например сос с хрян, мигновено е установявал тази му способност. Затова може да се използва и като изчистващо средство.

Хрянът се използва за намаляване на киселинността и подобряване на работата на стомашно-чревния тракт, заболявания на жлъчката и дебелото черво.

Външно с компреси се лекува ишиас, плеврит, пигментни петна. Много важно е да се знае, че за да не се изгори болното място, трябва преди това да се намаже с някаква мазнина и компресът от хрян да не стои повече от 10 минути, за да не се изгорите.
Тук само маркираме някои от лечебните способности на хряна, но както и за всяка друга билка или лекарство, когато разберем, че може да ни е полезно за нещо трябва добре да проучим как и в какви дози да го използваме.

Като храна и подправка корените на хряна се добиват главно от 2-3-годишни растения, защото те са с най-силен специфичен аромат и лют вкус.
Като подправка хрянът трябва да се прибавя към ястията накрая, защото при варене губи аромата си. Тъй като е много лют, може да се добави към сметана, пюре от ябълки, към майонеза или друг вид сос.

Снимка: Вергиния Генова

Прочетете още:

• Домашно суши
• Без лук животът не е вкусен
• Лесни трикове срещу зимни болести
• Дивият чесън – красиво цвете и полезна билка