За сиренето Рокфор

Времето да поговорим за черната овца на сирената дойде. И терминът черна овца му приляга напълно, защото е произведен от непастьоризирано овче мляко. Той живее в естествено влажни пещери край селото в Южна Франция Рокфор су Сузон; той е покрит със специална пеницилинова плесен, която смята за защитна обвивка, но всички знаят, че тя е просто мухъл; той е всеизвестен – всички използват името му за щяло и нещяло, макар да не са го виждали, напълно погазвайки две от най-свещените заповеди на сиренската библия – да не призоваваш напразно името Рокфорово и да не му правиш фалшиви ментета (както правиш с шампанското). Сиренската библия е отпечатана през 1411 г. с декрет, така че хората не могат да се оправдават с невежеството си.

Известно е, че тежи 2, 5 кг, има цилиндрична форма и естествена лепкава кора (заради мухъла ще да е) с цвят на слонова кост (тези, които не знаят как изглежда слоновата кост, могат само да вярват на думите ми, което не е много убедително само по себе си). Доста твърд изглежда на пръв поглед, но лесно се троши на втория. Отне доста време на екипа ни да убедим Рокфор да мине през рентгена (ползвайки заплахи от Грана Падано), след което с малко повече усилия успяхме да убедим и лекаря, отговарящ за рентгена, да го прегледа. Няколко минути след това разбрахме, че вътрешно изглежда наред – плътен, сметанов, с бял цвят и неравномерно разпръснати синьо-черно вени (които много напомнят на мухъл. Грана Падано остави това явление без коментар).

Ароматът му (или ако предпочитате, смрадта му, каквато е в действителност) е съчетание от светлия карамел на овчето мляко и острия металически дъх на синята плесен. Никой не пожела да го опита на вкус, но сам Рокфор ни убеждава, че е силен, пикантен, копринено сметанов и леко солен, с тръпчив финал.

Той обича да разправя легендата за това, как баща му е видял майка му за пръв (и вероятно последен) път. Един млад пастир пасял стадото си овце на един хълм, когато край него минала овчарка от съседно село. Тя била толкова красива, че овчарчето забравило за закуската си от комат ръжен хляб и парче прясно сирене, които оставил в близката пещера. Когато се сетил за нея след няколко дни, той установил, че сиренето се е променило доста – било покрито със синьо-зелена плесен (мухъл е това, както и да го гледаш, обажда се Грана Падано). Но стомахът искал своето и пастирът решил да пробва парчето, което намерил за превъзходно. По-късно открил, че това сирене много си пасва с плодове, например грозде, смокини, круши, ядки, както и със салати и дресинги.

Може би ще попитате – е какво й е легендарното на тази история – човекът харесал една мома, прекарал няколко дни с нея, след което решил да се нахрани, дори и сиренето да се е превърнало в нещо, което дори боклукът няма да иска. Легендата се състои във факта, че никой здравомислещ мъж няма да гони жена, колкото и красива да е тя, на гладен стомах.

Още за сирената
Научете повече за сиренето Грана Падано

Научете повече за сиренето Гауда

Научете повече за сиренето Маскарпоне

Научете повече за сиренето Моцарела