Лимонът

Смята се, че е роден в Бирма и северна Индия и противно на всякаква логика - не от акушерка. Счита се за един от първите опитомени плодове. Още от малък лимонът искал да стане лекар и нарушил семейната традиция на библиотекарстване. Благодарение на самоукото си образование и вродения си пектин, терперин и биофлавоноиди, които между другото укрепват стените на капилярите, той се е издигнал до плод със значителни медицински и терапевтични свойства.

Въпреки наглед киселия си характер, лимонът всъщност е душа, зажадняла за внимание поради липса на такова от бащата библиотекар, като в замяна на малко внимание намалява киселинноста в човешкото тяло. Смята се, че сокът му има антисептическо действие, а листата му се ползват от вещици за намаляне на мазнините. Богат е на витамин C, който укрепва имунната система и действа като антиоксидант. Сокът на един лимон съдържа 33% от дневната норма за човека витамин C, а само с 1 супена лъжичка от кожата му може да постигнете чудо - да задоволите 13% от нуждата си на витамин C.

Доказано е, че лимонът, освен всичко друго, стимулира апетита по време на хранене, намалява равнището на холестерол в кръвта, облекчава коликите и дори има тонизиращо действие. Какво точно означава това - с помощта на древни индийски масажи лимонът стимулира производството на хранителни сокове, което пък от своя страна води до увеличаване на усвоения от организма желязо и калций.

Веднъж лимонът решил да се пробва като дезинфекциращо по повърхността на гърлото и устата, но прекалил и увредил емайла на зъбите на пациента си, затова не обича да говори за този злощастен случай.

Днес лимонът може да се намери почти навсякъде, защото по принцип вирее в субтропически климат. Ако намерите някой лимон, попитайте го за пътешествието му.

Ако започне да ви говори, моля потърсете специалист в някое жълто заведение на определено разстояние от София.

* * *

За сирената