Да обясня къде живее – пащърнакът не е толкова номадски тип, колкото на всеки километър, поне докато сте в Европа. А у нас го има из ливадите и влажните тревисти местности, до 1600 м надморска височина. Единственият съвет, който мога да дам, е: не го търсете там, където го няма.
В същността си пащърнакът представлява двугодишно тревисто растение, чийто живот е разделен на два етапа. Не, това не са съдбоносните "виждане на стръкче пащърнак и откъсване” и "готвене на стръкчето пащърнак” – това са етапи от нашия живот, които, макар и апокалиптични за неговото битие, са доста вкусни. Двете фази на развитие на бебето пащърначе до наистина пълноценен и зрял пащърнак са: през първата година му растат листата, които са на дълги дръжки и, между другото, са перести. През втората година развива и стеблото – голо, макар и цветоносно, но все пак стебло, достигащо понякога 1 метър височина. Рибарите казват, че са виждали и по-високи, но за тях и цацата е кит, така че не може да им се има доверие.
Стигаме до най-приятната част: Къде, с какво и как се употребява? Отговорите са сравнително прости – върви с почти всичко. За съжаление или не в нашето съвремие неговата роля е завзета от господин царя на всички зеленчуци – картофа. Единствено англичаните с техните две индустриални революции и скандинавците не са го направили още. Пащърнакът може да се прави на всичко – да се вари, пече, да бъде експлоатиран в яхнии, супи, гювечи и каквото ви още садистично сърце пожелае.
Приемането на пащърнак си има своите медицински преимущества: коренът му е богат на етерични масла и кумарини, а семената на пащърнака съдържат освен това и петрозелинева киселина. И ако това нищо не ви говори, ето какво влияние има на практика хубавият пащърнак:
* * *
Вижте още:
Сладки картофи
Рукола
Вегетарианска дроб-сарма
Бяла риба със сос тартар
Туршия, направена с любов
Фаршировани камби