Дифенбахията – красива, но опасна

Дифенбахията е кръстена на немския ботаник Й. Ф. Дифенбах (1794-1847). Винаги съм се чудила защо някои растения имат толкова странни и неподходящи имена, но отговорът е ясен от само себе си. Хората със странни имена са се изявявали повече и са останали в историята. Шегувам се, разбира се! Но и народът се шегува и замества всяко сложно за изговаряне име с друго – абсолютно просто и понякога също толкова смешно. Или просто уточняват – имам от онова цвете с шарените листа, абе от онова отровното. И на всички им става ясно, че човекът си гледа дифенбахия.

Към момента съществуват над 50 вида дифенбахии, които се различават по окраската и формата на листата, височината до която може да достигне растението и други показатели. Обикновено листата му са пъстра комбинация от тъмнозелено, светлозелено, бяло и жълто.

Може да го срещнете почти във всеки дом или учреждение. Хората го предпочитат именно заради пъстрите му листа. Достига до 2 метра височина и обикновено в нашия географски пояс се отглежда като стайно растение.

Цветето не понася течение, не понася прекалено ниски или високи температури. 15-20 градуса са една добра температура, за да може дифенбахията да се чувства добре. Лятото, когато е по-горещо трябва по-често да я поливате и пръскате с вода.

Ако сте решили да си гледате дифенбахии първо трябва да сте наясно с различните причини защо съхне, защо вехне, защо покафенява и т. н.

Свързани статии

Дайте лично име на стайните цветя и те ще полудеят от цъфтене

Стайни цветя поглъщат опасния озон

Животворната сила на цветята и фъншуй

Първо на тази капризница трябва да й намерите правилното място и то като го съобразите с вида на листата. Ако са по-светлозелени, то трябва да изберете по-светло място, но не на пряка слънчева светлина. Мястото се определя в зависимост от това дали листата са преобладаващо тъмно- или светлозелени. Колкото по-тъмнозелени, толкова по в ъгъла и далече от прозореца.

Растението избуява бързо и обикновено долните части на стъблото се оголват и не изглеждат кой знае колко естетично. Затова опитните цветари препоръчват да съчетавате дифенбахията с други по-ниски стайни растения, така че да се получи една приятна композиция от цветове и багри.

Ако листата на дифенбахията покафеняват, то причината може да е суха почва или сух въздух. Затова трябва да съблюдаваме пръстта на дифенбахията да е винаги леко влажна. Това растение не обича и да му е студено, при студен въздух отново листата му може да покафенеят.

Ако листата жълтеят, тогава пък явно сте оставили дифенбахията на течение да простине.

Ако основата на стъблото става мека, това може да означава, че от едната крайност сте минали в другата и сте започнали да преполивате цветето прекалено много. Ако е започнал процесът на загниване, то може да отрежете горната част, която не е загнила и да я вкорените наново. По принцип тя така и се размножава – чрез резници.

С една дума, за да си гледате красива дифенбахия трябва да нацелите правилното място и да полагате съответните грижи, като откриете златната среда.

И най-важното, което трябва да се знае за дифенбахията, но това е само за онези, които са имали търпение да изчетат всичко до тук и съответно са проявили истински интерес към цветето. Влюбихте ли се? Е, да, ама както при жените, точно когато си захапал въдицата, разбираш, че има усложняващи обстоятелства.

А в случая дифенбахията просто е отровна. Това не значи, че не може „да се вземете“, а че трябва да имате едно наум. Млечният сок на растението съдържа стрихнин, който дразни кожата и лигавиците. Затова трябва да пресаждате растението на открито и да работите с ръкавици. Не се препоръчва да гледате дифенбахия, ако имате малки деца или домашни животни, които биха могли да откъснат листа. Но като цяло няма страшно, прочетете още веднъж „Стрихнин в супата“ и се радвайте на живота.