Амарилисът е подходящ за украса на сватби

Която от вас е получила амарилис за осми март например значи е високо ценена и уважавана жена. Както сега е популярно да се раздават „лайкове“ и „респекти“, безспорно амарилисът е едно голямо респект и едно още по-голямо – обичам те.

Да, но за да си спомняте винаги колко много сте обичана и харесвана трябва добре да се погрижите за амарилиса.

Амарилисът (Amaryllis belladonna) е от рода на хипеаструмите (Hippeastrum) и от семейство кокичеви Amaryllidaceae. Известен е още като (Naked lady) голата дама, красивата дама, рицарски звезди.

Свързани статии

Крем за очите – радост за душата

За първи пролетни цветя – засадете луковиците през есента

Лилиум (Lilium)

Роднина е на хипеаструмът, който обаче е от Южна Америка, а амарилисът произхожда от Южна Африка. Всъщност много си приличат и предполагам, че много хора, също като мен си мислят, че просто са различни видове.

Разликата е, че хипеаструмите цъфтят пролетта и лятото, а амарилисите през есента. Това обаче не може да ви е водещо, защото в днешно време умелите цветари могат да накарат всяко цвете да цъфне, когато те решат. Познавачите ги различават по структурата на листата, цвета и луковицата. Цветоносът при хипеаструмите е кух, а при амарилисът плътен.

Лично мен въобще не ме интересува, че са различни, но като цяло смятам, че амарилисът прилича повече на градинския крем и лилиума. Може би греша, но който се интересува от разликите да си ги разучава по-задълбочено. За обикновените любители на цветята амарилисите са просто много, много красиви. И е истинска привилегия да притежавате един от тях.

А и хубавото е, че се гледат почти по един и същи начин, така че и да ги сбъркаме няма страшно.

За да се сдобиете с амарилис има два начина – да си купите луковица или да си купите вече пораснало растение в саксия.

Амарилисът се гледа лесно. Всъщност за мен почти всички цветя се гледат лесно – поливат се, торят се, пресаждат се и готово. Нищо сложно, нали?

Но ако все пак трябва да кажем нещо по-специално за амарилиса ще трябва да отбележим, че той е от поспаливите красавци – есента се унася в зимен сън и спокойно може да орежете всичката листна маса и да го оставите в мазето или килера на тъмно и хладно да си спи сладко-сладко до пролетта. Не трябва нито да го поливате, нито да го мислите. Добре е обаче към месец март да се сетите за него и да го изнесете на светло. Тогава започвате да го торите поне веднъж месечно и да го поливате редовно. Бързо-бързо ще порасне и ще цъфне.

Някои хора го форсират и му променят режима на спане и будуване, така че да цъфти по Коледа.

Амарилисът обича почвата му да е влажна и лятото може да го изнасяте на балкон или на прозорец. Ще се чувства добре на източни изложения. В нашия климатичен пояс според мен цъфти лятото, поне нашия. Пъпките му са големи и го чакаш да цъфне, почти като кактуса. Всеки ден наминаваш да видиш докъде е стигнал в разтварянето на цветовете. И когато цъфне задължително трябва да го снимате – то си е голяма гордост да имаш свой собствен амарилис. И то цъфнал!

Пресажда се на 3-4 години, някъде есента по времето на покой, просто се прехвърля в нова саксия, с нова почва и се оставя да спи.

Амарилисът е прекрасен за величествени букети, за аристократична украса на сватби и тежки тържества.