Цикламата – нежното ухо на девица

Безспорно цикламата е само за естети. Когато решите да подарявате саксийно цвете за празник, за истинските цветарки може да изберете именно циклама. Те ще успеят да се грижат за нея както подобава.

Цветовете на цикламата са доста ефектни и в различни багри, а листата са гъсти и месести.

Свързани статии

Бира с чесън – деликатесен екотор за стайните цветя

Цветя за по-чист въздух у дома

Стайни цветя поглъщат опасния озон

При цикламите са създадени много и най-разнообразни сортове, така че изборът е голям. Цветовете са много ефектни и с много интересна форма. Имат дълги дръжки и стоят като набодени красоти в гъстата листна маса. Може да намерите циклами с по-едри или по-дребни цветове... бели, розови, лилави, двуцветни... вариациите са много.

Снимка: Sxc.hu

И както повечето интересни цветя и цикламата идва от Мала Азия. В естествена среда може да намерите циклами и в Средиземноморието и дори в Централна Европа.

Другото популярно име на цикламата, може би знаете, е „нежното ухо на девица“. Още я наричат и алпийска виолетка. У нас също се среща дива циклама, която е защитен вид. Народът я нарича кукрек и ботурче – все не мога да разбера защо нашенските имена не са никак романтични, но това е положението.

Познати са над 50 вида циклами. У нас като многогодишно растение се отглежда предимно персийската циклама.

А ще повярвате ли, че при правилно стайно отглеждане цикламата живее от 20 до 25 години? Невероятно, нали?

Хубаво е, че цъфтежът на цикламата е през зимните месеци, когато няма много други цъфнали цветя – обикновено от декември до април.

Цикламата обикновено се размножава чрез семена, като те се засяват през август. Държат се на температура около 20 градуса и семената покълват за около 40 дни. След което, знаете, трябва да се разсадят в отделни кофички и така нататък, садите от саксия в саксия докато не получите цъфнала циклама.

Ако не сте запалени цветари, по-добре е да си купите цъфнала циклама, след което да се постараете да си я запазите.

Защото според мен повечето хора се провалят именно тук. Получават една истинска красота – цъфтяща и прекрасна, радват й се месец-два и след това всичко свършва.
Затова, ако притежавате циклама, трябва да обърнете специално внимание на поливането. Основното правило при цикламата е никога да не се полива отгоре, а винаги само отдолу в паничката. Това е основната и фатална грешка затова, че цикламите умират – когато ги поливаме отгоре върху листата и цветовете, водата се събира и задържа върху дръжките и листата и цветовете загниват.

Когато цикламата цъфти може да поставяте в паничката й вода по няколко пъти на ден. Щом прецъфтят цветовете внимателно ги отстранявате, както и изсъхналите листа.

Снимка: Sxc.hu

Цикламата трябва да се наторява в активния период т. е. от октомври до април. След което следва период на покой, в който не е необходимо да я наторявате.

Цикламата обича източното и северното изложение. Ако нямате такова, то трябва да внимавате изключително много с южното и да я държите далеч от прозореца. Цикламата обича по-ниски температури и при по-високи над 20 – 30 градуса просто умира.

Не мислете обаче, че като са ви подарили циклама за 8 март или за Великден грижите за нея през лятото свършват. Точно обратното – през юни трябва да почистите грудките и да пресадите цикламата в нова почвена смес.

През септември отново се пресажда и грудката трябва да е 1/3 над повърхността. Това се прави с цел цветовете да са по-красиви, а листата по-кичести и здрави. Саксиите трябва да се държат на сенчесто и хладно място. При новите летни температурни рекорди у нас това е доста трудна задача. Затова и започвам да си мисля, че цикламата вече не е подходяща за отглеждане по нашите ширини. Но може би пък вие да ме опровергаете. Все пак зимата в много жилища у нас е студено и си е лукс температура над 20 градуса, затова и е възможно в българските жилища да вирее циклама.

Всяка пенсионерка с циклама – може да е едно добро мото за България. Все пак на нещо трябва да се радваме. И какво друго ни остава освен да се радваме на малките неща – цветята, котките, изгревите… винаги трябва да търсим надежда и да се борим да имаме надежда.