Да отгледаме прекрасна домашна Далия или Гергина

През пролетта, удоволствието е да видиш в цялата кал и чернота къде какъв цветен фонтан искаш да избухне. Да прецениш по-ниските да са отпред, по-високите отзад. Къде да сложиш по-кичестите, къде помпоните.

За целта през есента, когато ги прибираме, почистваме и слагаме в пликчета и сандъчета е добре да си ги надписваме кои какви са – защото след това са само грудки и кой ти помни къде какво е сложил от есента. Освен, ако не сте измислили някаква система за трениране на паметта – бележките са хубаво нещо. За далиите трябва да се избират слънчеви места и добре наторени почви.

Ако отглеждате високи видове, трябва да помислите някаква подпора за тях. Лошото е, че клоните им се чупят много лесно. И съответно кучета и деца могат само с една разходка из градината да ви направят големи поразии, така че вземете мерси предварително. Те, милите, няма да са виновни, че просто са претичали от там – наистина се чупят много лесно.Оттам нататък остава да ги поливате редовно, да ги подхранвате и да ги подрязвате.

Трябва редовно да отстранявате страничните филизи, излизащи от листата, за да може храстът да се оформи с най-много три разклонения и цветовете да са едри. Но и да не се вторачвате толкова много и да се чудите коя сега да премахна – винаги ще имате едно хубаво храстче с ярки цветове.А когато сте засадили в градината, пред блока или в саксия през лятото никога няма да отидете на кафе с празни ръце – един букет далии винаги ще цъфти в ръцете ви.