Снимка: Вергиния Генова
Относно сортовете грозде могат да се изкажат най-вече специалистите лозари. Ние можем да говорим само за лозата, която сме посадили в градината или пред блока или пък да казваме дали бялото или черното грозде ни е по-любимо, онова с по-тънката кожа, без семките или розовичкото.
За да се образоваме какво грозде ядем трябва да попитаме продавачите (ако са компетентни и не ни излъжат, след това може да проверим в някоя енциклопедия или в интернет какви са качествата на конкретния сорт) и ако ни хареса да го търсим отново и отново.
А сортовете са толкова много, че едва ли можем да ги обхванем всички, но да пробваме с няколко, които аз смятам, че са вкусни, пък вие ще допълните с любимите си.
Кашмиш – розово, без семки, с тънка кожа. Идеално – вкусно, хрупкаво, сладко – фантазия. Произходът му е от Молдова и е кръстоска между „Кардинал“ и „Кишмиш розов“. Дълго време може да се запази свежо.
Афродита – бяло, без семки, с едри зърна. Гроздовете са едри и богати. Един грозд – един килограм – истинско богатство.
Траминер – бяло грозде – всички знаят, че е фантастичен сорт за вино. Узрява септември и е сладко и ароматно. Кожата му е по-дебела, но пък сигурно и вие имате приятели, които старателно белят всяка гроздова кожа зърно по зърно. Е, предимството е, че се бели лесно.
Болгар – счита се за най-популярния сорт у нас. На цвят е кехлибарено с продълговати зърна. Гроздовете са едри, сладко и ароматно, със средно дебела кожа.
Перл дьо Ксаба (бяла перла) – отново популярен сорт грозде, с едри и сочни зърна. Издържа дълго и може лесно да се транспортира, без да се повреди.
Кардинал – без него не може – да го сложим като виден представител на червеното грозде. Зърната му са големи, на цвят синьо-тъмновиолетови. Хрупкаво и вкусно.
Разбира се, гроздовата симфония може да се продължи, но и сами сигурно сте се убедили, че е много трудно за човек, който не е познавач, да познае какъв е сортът грозде само по описание или от картинка, затова е по-добре всеки да си сподели своите собствени впечатления. Ние си проведохме миниконкурс между сортовете, които ни донесоха и нито едно не спечели убедително, за да кажа ето това е най-харесваното.
А през другото време ще си ядем онова, което си имаме. Може би за разнообразие е добре да потърсим бартер да разменяме бяло за червено. А знаете, че любителите на гроздовата ракия и качественото вино ще ви кажат, че само го хабите, като го ядете прясно, друго си е в течно състояние.