Червената детелина – букет в саксия

Детелина (oxalis) е тревисто растение, което не изисква много грижи. Има различни разновидности на оксалиса – листата са по-малки, по-големи, зелени, червено-лилави, трилистни, четирилистни. Цветовете им също са различни – бели, розови, жълти.

Цъфти от май до октомври, но цветовете далеч не са единствената й прелест. Всъщност букетът от листа е истинската красота, която може да напълни саксията ви. Ако забележите вечер листата на червената детелина (oxalis regnellii) се свиват, сякаш затварят очи, а сутрин се разтварят.

Свързани статии

Посадете си безсмъртниче за повече цвят

Да отгледаме прекрасна домашна Далия или Гергина

Калдъръмчето – цветното килимче за отмора

Особено ако отглеждате четирилистен вид, направо може да се чувствате късметлия. Стига да не сте толкова глупави, че всеки ден да си късате по една детелинка за щастие и скоро да останете без нищо.

Идва от Южна Америка и Мексико.

У нас може да се отглежда като стайно растение и като градинско, ако атмосферните условия позволяват. Обикновено издържа зимата, но все пак, ако ви е единствен екземпляр, по-добре я извадете от почвата и я преместете за зимата в саксия.

Хубавото е, че сами се саморазсаждат на туфи, точно като люцерната.

Сравнително непретенциозни растения са. Трябва да се полива и тори, както всяко друго растение. А зимата листата му окапват и то спи сладко, така че може да го приберете на тъмно и хладно и да го събудите чак напролет. Събуждането става като го преместите на светло и започнете да го поливате и торите.

Ако продължите да я поливате, торите и държите на топло, детелината няма да заспи през зимата.

Червената детелина (оксалис регнели) е позната още като детелина на щастието.

Листата имат кисел вкус и оттам идва и името киселче. В Мексико това растение било деликатес. У нас явно все някой го е пробвал щом му е дал името киселче. Както ви казах това растение се саморазсажда на туфи, така че може да си имате доста за салата в градината. На мен нещо не ми е много привлекателно за ядене, но някой път може да пробвам да направя една салата. Само с изследователска цел и заради вас. А най-добре да го предложа първо на гостите, като им кажа, че съм прочела в едно женско списание, че става идеална салата. Мисля, че със синьо сирене, орехи и рукола ще е идеално.

Досега само им го подарявах – да си го гледат в саксия, ама вече... вместо магданоз. Сигурна съм, че след тази реклама ще си хапнат салатката с радост, пък след една седмица ще ви кажа резултата. А какво пък в крайна сметка прилича много на люцерна и със сигурност не е отровно. Ако някой опита по-скоро да каже за резултата.