Снимка: Shc.hu
Хората са различни и мечтите им са различни, но когато говорим за щастие, стереотипите си казват думата и мнозинството от хората си мечтаят за голям дом и щастливо семейство. Човешко, истински човешко.
Не всички сбъдват мечтата си за уютен дом, но всички разглеждат каталози, снимки и въздишат, мислейки си колко прекрасен би бил живота им, ако можеха да са собственици точно на еди-коя си къща.
Неслучайно има една успешна поредица романтични филми, със сходни приказни сюжети и винаги действието се развива в прекрасни имения край река или край море. На човек не му остава нищо друго, освен да гледа и да мечтае. След няколко такива филми даже не помниш за какво точно са се разказвали, но си спомняш хубавите къщи и зелените полянки.
Ако говорим за български пейзаж, изборът може да се ограничи и до пръстите на двете ръце. Можем да живеем в панелка или в блок ново строителство – някои хора може би и за това си мечтаят, за една чисто тяхна гарсониера.
Българите са прочути с желанието си да имат собственост. Ние се привързваме като котки към домовете си, дори те да представляват само 20 кв. м. боксониера.
А ако минавате през някое по-голямо и по-населено село, ще видите различните типове строителство през годините.
50-70-те години на миналия век – малки къщи, представляващи един приземен етаж и един основен. Веднага се забелязва и бедността на българина, и пресметливостта му – почти всички къщи са неизмазани. И това невинаги значи, че хората цял живот не са могли да си измажат къщата, обяснението е и, че за неизмазани се плащат по-ниски данъци. А едно време отоплението е било евтино и Андрешковското мислене адмирирано. Всъщност Андрешко винаги е бил положителен български герой. Честно казано вече не съм сигурна дали и Бай Ганьо не е станал положителен, но така или иначе натам вървим. Всъщност не говорехме за емблематичните български литературни герои, а за къщи.
80-90-те години на миналия век – големите многофамилни къщи на няколко етажа, по един апартамент на всеки етаж – за всяко от децата. Нищо, че в началото на този век се оказва, че децата са поели по своя път и в голямата къща се ползват само 2 стаи.
Новото строителство – по западен образец – еднофамилни големи къщи с трапезария, хол, кухня и много спални. Съвременната мечта на българина.
Наистина те са много по-функционални и красиви, но и много по-скъпи. Преди е имало няколко проекта, от които да си избереш и затова като цяло къщите са еднакви. Сега вече всеки може да си направи къща по какъвто иска проект, но отново и новото строителство е еднотипно. Модата не е само в роклите, но къщите по-трудно се преправят, сменят и продават.
Снимка: Sxc.hu
Това са моите впечатления, но те не могат да се приемат за изчерпателен обзор, защото са много бегли, хората, които са пътували повече имат по-ярки и повече наблюдения в тази област и могат да споделят.
Но какви са вашите желания за мечтана къща – искате ли да има много стаи, да има голяма баня /мисля, че огромните бани много ни впечатляват/. Свикнали сме да имаме един душ и това да е наречено баня и когато видим повече от 2 кв. м. баня и звукът, който издаваме е нещо средно между „Оооо“, „Аууу“, „Уууу“ – възхита, смесена със завист и почуда – как може да хабят 50 кв. м само за да се изкъпят. А други живеят на много по-малка площ. Всъщност аз знам колко квадрата минимум са необходими за отглеждане на домашен любимец, но честно казано не знам има ли предписание за отглеждане на деца.
За кучета от малките породи до 10 кг са им необходими 6 кв. м, за кучета от средните породи до 25 кг над 8 кв. м, а за кучета от едрите породи над 25 кг над 10 кв. м жилищна площ.
Имайте го предвид, защото много си мечтаят в новия дом да си имат и кученце.