Трилистникът /Colocasia/ е много често срещано растение. Не понася студа, така че не вярвам да е много разпространено като дворно растение, освен в най-южните части на България, но като стайно предполагам, че всяка от вас в някакъв момент е имала поне един трилистник.
Важно е да се знае, че е разпространена и по-листовидна версия на това цвете, която не оформя силно стебло, а по-скоро само буйна листна маса.
Ако сте си отглеждали това растение, знаете, че много лесно се размножава от само себе си. Уж сте насадили един в саксията, пък на края на лятото в гъсталака виждате, че в саксията има още два-три. Трябва да ги разсадите в различни саксии. И може да ги подарявате.
Наистина не е много атрактивно цвете, като цъфтящите, (цъфти много рядко и цветът му не е особено атрактивен), но пък може да има много силно семейно послание – за разбирателство, хармония и любов у дома. Според народните поверия трите листа символизират любовта между баба, майка и дъщеря. Може би след това е неуместно да кажа, че растението е от сем. Змиярникови.
Листата в началото са малки с форма на сърце, но с времето стават все по-едри. Наричат го още и „слонско ухо“, ето повод да се подари и на клюкарките. Може да не им казвате, че ги мислите за такива, но е тематичен подарък. Да не обиждаме цветето, че след тези разкрития никой няма да го иска – нито ще иска енергийни вампири, нито да има нещо общо с клюкари и семейство Змиярникови. А ако зетят ви подари трилистник – може би просто има чувство за хумор.
Трилистникът /Колоказия/ е много подходящ за офиси, фоайета, административни, обществени сгради – всякакви, в които има повече пространство.
Не е подходящ за детски стаи, защото сокът му е отровен. Съдържа калциев оксалат, под формата на микроскопични кристалчета, които предизвикват възпаление, ако попаднат върху или в човешкото тяло. Ако сокът се погълне може да предизвика възпаление на лигавицата на устата, което може да продължи няколко дни. В по-тежки случаи може да се стигне до задушаване. Ако попадне върху кожата може да предизвика сърбежи, възпаление, а върху очите отново дразнене. Така че ако имате малки градинари – внимавайте. Но иначе на кой ще му хрумне да яде листа?
Е, разказвали са ни за случай как като изяли салатата и мезето им свършило, някакви си направили салата от фикус. Та ако имате такъв тип приятели, листата на трилистника са доста по-крехки и сочни и може да ви го изядат с ракията. Интересно дали отровният сок би им подействал?
Също не е подходящ и за суеверни хора, защото го смятат за енергиен вампир. Да наречеш човек така разбирам, ама цвете? Вече трябва да имаш богата хорър фантазия и да си пословичен фаталист.
Трилистникът е светлолюбив, влаголюбив и топлолюбив, ако и вие сте такава – сложете го близко до фотьойла си. Поливайте го редовно, но не прекалено често, защото преполиването може да доведе до загниване на корените му – за целта трябва да има добър дренаж в саксията, за да се оттича водата. Торете го нормално и той ще си расте на воля. Не страдайте, когато едно от листата му пожълтява и загнива – неслучайно го свързват с бабата, майката и дъщерята, на негово място скоро ще поникне ново.
Ако правите домашни букети и имате повече трилистници, листата му са идеални за зелена декорация.
А знаехте ли, че има село Трилистник, някъде около град Пловдив, но като гледам историята му, няма нищо общо с това растение, а по-скоро с детелината. Създадено е още през 1890 година и е било турско село Трифил (детелина), наречено така заради тучните ливади. По някое време, а по-точно 1934 година името е побългарено на Трилистник – явно детелина с три листа. Защо не са го кръстили направо детелина, щяло е да има повече туристи на късмета?