Украсяваме ли празнично прозорците?

Ще кажете какви прозорци, какви глупости? „Аз нямам време да се обърна, ще седна да си украсявам къщата“. Да, когато човек се бори за оцеляването си е трудно да мисли и за красотата около себе си. Само че при много от българите се наблюдава странна тенденция – винаги имат време да оплюят някого, да наговорят, изпишат хиляди неща против него, особено, ако той е направил нещо, но никога нямат време да сътворят нещо сами, още по-малко то да е смислено, градивно и красиво. Е, това е бездънният кладенец от мистерията на българската душа. Винаги може да те изненада с още и още – от същото.

Свързани статии

Кулинарен алпинеум с лук на прозореца

Бабината рецепта за чисти прозорци

А за да започнем да сме толерантни и да обръщаме повече внимание на красивото, а не на грозното, може би трябва да направим повече усилия за това. Наистина е трудно, ако целият ти живот е едно бунище да го направиш красиво, но ако само го разравяш, то само ще смърди повече.

И понеже идват светли празници и всички като по команда стават по-добри, по-вярващи, по-мили и по-захласнати по красивото. Всеки се отърсва от лошото и започва да търси доброто и хубавото. Най-лесно става като изчисти и украси. Някак му светва пред очите.
Та питането беше украсявате ли прозорците си? Много жени обичат да украсяват балкони, прозорци с цветя и като погледнеш към тях и веднага ти идва да се усмихнеш. Казваш си: „Ах, какви хубави петунии, мушката…“

Снимка: Sxc.hu

Същото е и когато се видят светещи коледни прозорци – човек започва истински да вярва в чудеса.

Някои хора обичат винаги да им е тематично украсено. И дори когато няма големи празници – декорират. А трети обичат да гледат красивата украса в романтичните филми и сериали. Те дотолкова се вторачват в телевизора и в живота на другите, че нищо чудно след време да са сигурни, че онази хубава дантелка е стояла върху тяхната холна масичка, а не върху тази на главната героиня.

Какво пък – бягството от действителността може да е също бягство към красотата. Кои сме ние да съдим?

Автор: Вергиния Генова