Различните видове мазнини и как да ги използваме правилно?

В днешно време готвенето с различни видове мазнина е нещо нормално, особено с оглед здравословното състояние. Доскоро бяхме свикнали да готвим предимно със слънчогледово олио. Но многобройните изследвания доказаха, че при термична обработка олиото причинява не една вреда на организма.

Така модерните домакини започнаха да се обръщат към алтернативни мазнини за готвене. Но всяка една от тях има своите специфики, които трябва да се спазват при готвене. В противен случай те също се превръщат във враг на здравето.

Кои са различните мазнини за готвене и как да ги използваме правилно?

Масло от авокадо

Това масло представлява извлек от кожата и семената на авокадото. Зеленият оттенък на маслото от авокадо се наблюдава благодарение на каротиноидите и хлорофила в този прекрасен плод.

Хлорофилът е полезен за кръвоносната система и е мощно средство за детоксикация.

Маслото от авокадо е подходящо за овкусяване на пресни салати. Неговата точка на кипене е висока, което го прави идеално и за пържене. Температурата му на кипене е 250 градуса.

Краве масло

Кравето масло се използва за готвене от векове, така че то не е някаква алтернативна новост. Често обаче домакините го използват погрешно като развалят неговите хранителни качества.

Една супена лъжица масло на ден доставя необходимите стойности на витамин А, което го прави здравословно, въпреки че е наситена мазнина.

Маслото е най-подходящо за печене, но се използва и за пържене. Имайте предвид, че точката му на кипене е по-ниска и не трябва да се прегрява прекалено, защото става вредно за здравето. Допустимата температура, до която можете да загрявате маслото е 150 градуса.

Кокосово масло

Кокосовото масло се извлича от зрели кокосови орехи. На стайна температура то има твърда текстура, но се втечнява лесно – при 25 градуса. Може да се използва и в двете му агрегатни форми при готвене.

Кокосовото масло съдържа наситени мазнини, но се смята за една от най-полезните мазнини, тъй като повишава добрия холестерол, пише eatingwell.com. Кокосовото масло има антибактериални и антимикробни свойства, което го прави още по-полезно, но ако се употребява по правилния начин.

Кокосовото масло е подходящо за печене, но с ниска топлинна обработка, защото точката му на кипене е 180 градуса.

Рапично олио

Рапичното олио е извлек от семената на рапицата. То е олиото с най-ниско съдържание на наситени мазнини и е най-полезно заради високото наличие на омега-3 мастни киселини, полезни най-вече за сърдечносъдовата система. Богато е на витамин Е и К.

Хубавото на рапичното олио е, че точката му на кипене е висока, което го прави подходящо за всякаква термична обработка – пържене, печене и сотиране. Готвене с рапично олио се допуска до 250 градуса.

Масло от гроздови семки

Маслото от гроздови семки е много богато на омега-6 мастни киселини. То помага за понижаване на холестерола и е с високо съдържание на витамин Е. Гроздовото олио е подходящо за печене, пържене и сотиране, защото то също има висока точка на кипене – 220 градуса.

Зехтин екстра върджин

Този вид зехтин се добива при студено пресоване на маслините. Богат е на наситени мастни киселини и е полезен за хора, страдащи от сърдечносъдови заболявания, високо кръвно и висок холестерол. Зехтинът намалява риска от инсулт и инфаркт.

Точката му на кипене е по-ниска – 190 градуса, така че е подходящ най-вече за пресни салати, но и за готвене на ниска до средна температура.

Фъстъчено масло

Фъстъченото масло е изключително полезно. То е единственото масло, което съдържа ресвератрол – съединение, което предпазва от някои видове рак, както и сърдечносъдови заболявания, пише eatingwell.com.

Точката му на кипене е 230 градуса, така че спокойно може да се използва за пържене и печене на средни до високи температури.