Роботът, който чисти вместо мен

Бъдещето принадлежи на роботите – това е твърдение, споделено от много специалисти в областта на технологиите. И ние вече го усещаме, защото роботите наистина стават все по-често част от нашето ежедневие, от работата ни, от живота ни.

Много хора се страхуват от тази реалност – идеята, че машина изземва функциите на човека плаши. Но всъщност какво страшно има в това някой да те отмени в досадните, механично извършвани действия по задължение, каквито са например домакинските задачи? Какво лошо би произлязло от това да имаме повече време за себе си и за любимите си хора, докато робот върши всичко онова, което на нас ни е досадно и неприятно?

Напротив, можем само да спечелим. Тези, които обичат да всяват паника, казват, че роботите ще ни заменят на работните места. Но всъщност те могат да са наши помощници, които контролираме, а те ни помагат да се освободим от неприятните и механични задължения в бита и работата.

Един от създателите на iRobot, изследователят и учен Родни Брукс, работи през последните близо 30 години именно върху това – създава съвършените домакински роботи, които имат една-единствена цел – да улеснят ежедневието ни.

За да се уверя в способностите на роботите, реших да пробвам един от най-усъвършенстваните – Roomba 886, който взех у дома за двуседмичен тест.

Още в самото начало на експеримента си задавам основния въпрос: „Какво толкова може да прави този робот и наистина ли може да изчисти по-добре от човек?“

Започваме още с първото пускане – оказва се елементарно, има един основен бутон, който натискам и магията започва. Роботът издава съвсем лек шум, който не пречи да си върша разни приятни нещица вкъщи, докато той работи.

Първото нещо, което прави, е да състави карта на двустайния ми апартамент. Това му трябва, за да запомни стаите, ъглите, стените и така всеки следващ път, когато чисти, ще се справя по-бързо и ефективно с почистването.

Наблюдавам го как чисти с леко мнителен поглед и доза злорадство, когато го виждам, че стига до първото препятствие – стена. „Ще се блъсне жестоко“, казвам си. Уви, няма такова нещо, съвсем леко докосва стената и се оттласква от нея без поражения. Нали има сензор за стени, какво се чудя и аз!

Добре, хайде да те видя как ще изчистиш ъглите, приятелю, дори аз се затруднявам и ми се налага да се навеждам, да сменям няколко накрайника на прахосмукачката, за да се справя, ами ти?

Roomba обаче и този път не е затруднена, защото се оказва, че има въртящи се четки, които избутват всяко малко боклуче от ъглите и то бива мощно засмукано и запратено право в контейнера ѝ. Браво, Румба, издигаш ми се в очите!

Остава и третото препятствие, което съм му приготвила: килимите! Внимателно го наблюдавам как ще се справи и с тази коварна задача.

Roomba се насочва към килима и решавам, че ще се откаже, но не, и този път не съм права (от iRobot ни препоръчват килимите ни да са с височина 1,5 см и да не са черни. Роботите преодоляват без проблем тази височина, но ако килимите са черни - сензорите срещу падане по стълби ги възприемат като дупка и не се качват върху тях.).

Роботът се качва с лекота върху килима и за няколко минути го е изчистил. Няма и спомен от косми, трохи или прах. Нима ще затрудня робот, който е участвал в спасителните операции след терористичните атаки срещу Световния търговски център през 2001 г.? Моят килим ще го затрудни? Не, разбира се.

За да съм максимално справедлива и да го подложа на всякакви изпитания, решавам да го пробвам дали ще уважи личното ми пространство в спалнята, където решавам да го огранича с виртуалната стена. Слагам устройството в стаята, пред зоната, в която умишлено не искам да навлезе и чакам. Румбата се спира уважително и продължава обиколката си, но по другите стаи, не и там, където виртуалната стена го спира.

Подлагам го на нов тест, за бързо почистване на зона с концентрация на боклук, в случая разсипани остатъци от бисквити и солети, дело на малката ми дъщеря. Натискам бутона с функция Spot, която програмира робота да чисти само в тази зона и докато изчисти идеално, не спира. Разбира се, отново не го затруднявам и за няколко минути няма следа от натрошените бисквити по пода. Добре, че Румбата е бърз, иначе дъщеря ми аха-аха да изяде и тях.

Мисията на iRobot приключва за около час и половина. Вече е маркирал апартамента ми, обходил го е успешно навсякъде и сам се е прибрал на зарядната си станция, където се зарежда и почива заслужено.

В следващите две седмици с Румбата се разбираме повече от прекрасно – правя му режим с отложен старт да чисти всеки ден, като настройвам различни часове за чистене спрямо моя работен график и ангажименти. А когато се прибирам вечер, домът ми е по-чист от всякога, благодарение на моя нов приятел.

Мисля, че приятелството ни ще продължи доста дълго, щом се разбираме така прекрасно. Той чисти, аз го гледам. Той работи, аз почивам. Мисля, че цената му се изплаща повече от добре, защото докато той върши цялата работа, аз имам време само за мен. Какво повече да искам, нали?