Снимка: Силвия Грозева
Той има ярки цветове, знаем, че е една от най-скъпите подправки в света и затова се отнасяме към него с голямо уважение – шафранът. Днес в рубриката ни „За дома“ споделяме вдъхновяващият разказ на нашата читателка Силвия Грозева, за това как в 9 стъпки да си отгледате шафран у дома, на балкона.
Ето и деветте „заповеди за шафрана“.
Почитателите на една от най-скъпите подправки, любители на паеята и градинари аматьори могат да си отгледат сами шафран, дори да нямат къща с двор. Разбира се, подправката се продава в големите вериги за около 6 лв за няколко червени близалца. Може да се поръча и онлайн от различни български сайтове, например около 17 лв за 0,5 грама. Скъпо е и домашният експеримент само ще го потвърди.
Ето как става това по личен опит:
1. Намирате си луковиците в началото на лятото. Аз ги поръчах онлайн от фермер в Източна България.
2. Суших ги около месец на тъмно, в голяма картонена кутия, за да не се опират една в друга.
3. В началото на август ги посадих в обикновени сандъчета (с обикновена пръст от магазина с малко мулч отгоре) на около 7-8 см една от друга (определено е малко, но сандъчетата ми бяха ограничен брой). Първото е на слънце, а второто (с повече цветя) - на сянка.
4. До средата на октомври, когато се показаха първите стръкове, не бях поливала специално, но валя и в сандъчетата тръгнаха петунии и калдъръмчета.
5. Когато първите листа на шафрановия минзухар се показаха, всички останали растения бяха почистени.
6. Когато не валеше, поливах.
7. Сандъчето на сянка се напълни с минзухари по-бързо от това на слънце.
8. Събирах шафрана рано сутрин и го слагах да съхне в картонената кутия върху бяла салфетка за контраст (кутията трябва да е затворена и да не се разнася, защото може да изгубите реколтата си, толкова е ефирна).
9. От 20 луковици събрах за 1 паея икономично подправена с шафран, т. е. „избих си“ разходите за посадъчния материал*.
*Деветте „заповеди за шафрана“ са написани в София на открит южен балкон, изложен на всички стихии.
В България шафранът се отглежда все повече – от Добруджа до Родопите. Има и Асоциация на производителите на шафран. Това е единствената подправка, извличана от цвете и затова, когато се произвежда в индустриален мащаб, изисква сериозен ръчен труд. В Мароко например, една от големите страни-производителки, събирането на минзухара е „женска“ работа. Все по-често обаче чисто женски кооперативи сами купуват, обработват, събират, обединяват реколтите си и изнасят продукцията, за да си осигурят доходи.
Снимки и текст: Силвия Грозева