Поверия за Ивановден. Снимка: istock
На 7 януари Православната църква почита паметта на св. Йоан Кръстител и Предтеча Господен. Светеца възпоменаваме няколко пъти в годината, но съборното му честване е на Ивановден.
На празничната трапеза трябва да има пита, варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле, вино, риба. Според народните традиции обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден.
На този ден народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. Младото семейство трябва да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.
Българските традиции и обичаи свързват обредите на Ивановден с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т. нар. „мръсни дни“ е отминал и хората отправят поглед към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет, късмет и щастлив живот.
Стар обичай в миналото е повелявал в ранни зори още преди изгрев слънце, младите жени в семейството да донесат вода в къщата, която са взели от кладенец или река.
С нея къпели децата в родата за здраве в голям съд, наречен чебър. Традицията повелявала в него да се изкъпят и булките и младоженците, които са се взели в зимните дни преди Ивановден. След това къпането продължавало, но само за тези момчета и моми, които носели името Иван и Иванка.
В миналото имало старо поверие, че за да бъде едно семейство щастливо, в дома задължително трябва да има някой Иван. Дори са кръщавали предмети с името Иван, за да носи късмет на дома. Известна е и поговорката: „От кал да е – Иван да е!“