Поверия за Томина неделя

Не се подаряват яйца, защото се счита за лош късмет

24.04.2025г. / 08 00ч.
Мария Дуковска
Поверия за Томина неделя. Снимка: istock

Поверия за Томина неделя. Снимка: istock

Томина неделя винаги е първата неделя след Великден и има специално място в българската народна традиция. С нея завършват великденските празници и  е свързвана с определени поверия, обичаи и ритуали.

Защо се нарича Томина неделя?

Томина неделя е денят на свети Тома, наричан още Тома Неверни. Тома не повярвал, когато му казали, че Христос е възкръснал. На първата неделя след Възкресение Христос отново се явил на учениците си, но този път сред тях бил и Тома и повярвал.

Ето някои популярни народни поверия за Томина неделя:

  • Наричат го Женски Великден.

В някои части на България наричат Томина неделя  Женски Великден, защото на този ден жените се събират, празнуват, пеят, играят хора и си разменят яйца. Смята се за своеобразен отдушник след дългите пости и усилената работа по време на Великденските празници.

  • На този ден не се работи и особено от жените.

Съществува поверие, че ако жените работят на Томина неделя, ще се разболеят или ще се скарат с някой от семейството.

Работата с вълна, шиене и пране също се смята за нежелателна.

Свързани статии

  • Не се подаряват яйца на непознати.

Според някои вярвания, да дадеш яйце на непознат на Томина неделя е на лош късмет — можеш да му „предадеш“ своята радост или здраве.

  • Молитвите се чуват.

Смята се, че молитвите, отправени на Томина неделя, имат особена сила, особено ако са свързани с прошка или възстановяване на вярата.

  • Време за прошка и надежда.

Ако си се скарал с някого през великденските празници, Томина неделя е денят за сдобряване – според поверието така ще избегнете лоша и "неблагословена" година.

Свързани статии