Д-р Иван Несторов: Хомеопатията лекува успешно грип и инфекции

Д-р Иван Несторов е директор на Центъра за обучение и развитие на хомеопатията – България (ЦОРХ - България) от 2007 г. Преподава също Клинична хомеопатия на студенти по медицина в Медицински университет, гр. София. Председател е на Българската медицинска хомеопатична организация (БМХО) от 2003г.

Д-р Несторов е автор и на книгите: ”Клинична хомеопатична Материя медика” (2005 г.) и „Хомеопатичен вадемекум” (2008 г.), както и на множество научни публикации.

Специално за читателите на Az-jenata.bg той се съгласи да разкаже за приложението и ефективността на хомеопатичните средства в ежедневието ни.

Хомеопатията алтернатива ли е на традиционната медицина или вървят заедно?
Хомеопатията е терапевтичен метод – неразделна част от медицината. Ето защо, не бих казал че хомеопатията трябва да бъде класифицирана като алтернатива  на медицината. Като терапевтичен метод тя разширява лечебния арсенал на лекаря хомеопат и единствено професионалната му компетентност и опит са определящи в избора или съчетаването  на лечебните методи в практиката му.
Бих желал да припомня, че влезлият в сила от 2005 г Закон за здравето на Република България също легитимира хомеопатията като комплементарен терапевтичен метод, неразделна част от медицината.

Какво най-често хората не знаят или бъркат за хомеопатията? И има ли предразсъдъци за това?
Още от появата си хомеопатията е подложена на редица спорове и нееднозначни оценки. Противниците й дори сипят упреци, че тя не е нищо повече от лечение с плацебо. На първо място трябва да се отбележи, че хомеопатията е реално съществуваща лечебна практика.  Клиничната й ефикасност се доказва ежедневно от повече от 150 000 практикуващи я лекари по цял свят. Те констатират благотворното й влияние (и то не само по отношение на по-леко протичащите болести), въпреки че механизмът й на действие в много случаи все още е обект на научни изследвания. Колкото до внушението и самовнушението, фактът, че с хомеопатия успешно се лекуват бебета и животни, е доказателство за безпочвеността на тези обвинения.

Съществуват предразсъдъци и неясноти по повод това как се приемат хомеопатичните медикаменти.
По време на хомеопатичното лечение трябва да се избягва консумацията на мента, чай и кафе и др.... Тази препоръка не винаги е основателна: ако се приемат известно време преди или след лекарството, те не влияят на действието му. Вярно е обаче, че те могат да предизвикат промяна на абсорбционната способност на кръвоносните съдове в устата и да забавят по този начин усвояването на медикамента. Ето защо е препоръчително споменатите субстанции да не се приемат около половин час преди и след хомеопатичния препарат. Да не се консумира алкохол и да се спре тютюнопушенето. Що се отнася до тази забрана, все още не съществуват никакви конкретни доказателства за връзката между цигарите и алкохола и въздействието на хомеопатичните лекарства.  

Правилата за приемане на хомеопатичните лекарства са много лесни, но  е важно да бъдат спазвани,  за да действа препаратът ефективно:
За препоръчване е да се вземат преди хранене (10 – 15 минути предварително);
Трябва да ги оставите да се стопят под езика, без да ги смучете или дъвчете.

Имат ли достатъчно познания българските педиатри и лекари по принцип за хомеопатията? Как и къде се обучават за това?
През последните години нарасна значително броят на  лекарите от различни специалности, включително  и на педиатрите, които практикуват или биха искали да практикуват  хомеопатия. Липсата на риск и странични ефекти, съчетана с възможността за бързо и ефикасно повлияване на болестните процеси, правят от хомеопатията особено подходящ метод за лечение на малките пациенти. Няколко са причините за това:
Децата приемат добре хомеопатичните лекарства;
Лечението  не е токсично: в този смисъл няма нужда да се обаждате на спешна помощ в случай, че детето е погълнало цялото съдържание на опаковката;
Хомеопатичното лечение не води до привикване;
Хомеопатичното лечение не само се съобразява с естествените защитни сили на организма, но също така ги и оптимизира. А това го прави и отличен метод за превенция на редица заболявания;
Хомеопатичното лечение е по-евтино от алопатичното.

Обучението се състои от  основен двугодишен курс и  ежегодна поддържаща квалификация на лекарите-хомеопати. То се осъществява от Центъра за обучение и развитие на хомеопатията - ЦОРХ България съвместно с медицинските университети и се кредитира от законоустановените организации в страната ни.

Всяка болест ли може да се лекува с хомеопатия?
Хомеопатията е реактивен терапевтичен метод. Следователно нейните граници зависят от възможностите за реакция на организма. От тук става ясно, че някои болести са извън обсега й на действие като самостоятелен метод на лечение като: острите тежки заболявания, шоковите състояния, изискващи спешна медицинска интервенция, класическото хирургическо лечение и др. Както и традиционната терапия, така и хомеопатията не е “панацея” и не може да е ефикасна при всички заболявания. Тя няма претенцията да лекува всичко. Сферата й на действие е доста широка, но все пак лимитирана. Опростено казано, хомеопатията е ефикасна и препоръчителна в случаите, когато организмът е способен  сам да се пребори с болестта, мобилизирайки собствения си потенциал.  Никой съзнателен лекар-хомеопат няма да лекува само с хомеопатия например менингит, туберкулоза, онкологични заболявания, инфаркт на миокарда или инсулино зависим диабет. В тези случаи, тя може да се използва само като допълваща (комплементарна) на традиционната терапия.
Схематично, най-ефикасните приложения на хомеопатията могат да се разделят условно на следните големи групи:
1.Остри вирусни заболявания: грип и грипоподобни инфекции, инфекции на горните и долни дихателни пътища включително бронхити, бронхиолити и пневмопатии с посочената етиология, детските екзантеми, херпесните инфекции и др. Тази банална патология съставлява около 80% от приема на амбулаторния лекар.

2.Хронични и рецидивиращи заболявания или както ние ги наричаме болести на “терена” – ринити, ринофарингити, риноетмоидити, тонзилити, тонзилофарингити, синузити, отити, аденоидни вегетации; имуноалергични заболявания – сенна хрема, строфулос, синобронхиални синдроми, бронхиална астма; алергии на храносмилателния тракт, кожни алергии, бенигнени луцити, хронични дерматози, инфекциозни дерматози предимно от вирусен произход, рецидивиращи доброкачествени кожни заболявания- като веруци, кондиломи и др.; реактивни артрити и ревматични заболявания (ІІІ – ІV тип по класификацията на Dumond); патология на опорно- двигателния апарат;  хронични и рецидивиращи заболявания на урогениталната система, храносмилателна и др.

3.Стрес свързана патология с функционални нарушения – реверзибилни психоемоционални нарушения – страхови неврози, хистероподобни състояния, реактивни депресии и пр.

4.А/Г проблеми – дисменореи, предменструални синдроми, раждане и следродов период, климактеричен период и пр.

5. Патология, свързана със спортна дейност -  травматизъм (неизискващ хирургична интервенция), пред- и следоперативна подготовка и лечение (в контекста на комплементарна терапия) и др.

Вашият съвет към родителите на малки деца по отношение на настъпващия грипен сезон?
Да се консултират с лекар – хомеопат. Той може да им бъде полезен както в профилактиката, така и в лечението на грипа и на всички други вирусни инфекции, характерни за сезона.

* * *

Високоенергийна прицелна ултразвукова терапия и в Пловдив
С джинджифил и мента срещу настинка и грип
Грип и настинка при децата