Дружествата за доброволно здравно осигуряване знаят грешките в българското здравеопазване

Дружествата за доброволно здравно осигуряване знаят всички нередности и грешки в здравната ни система. От това, че държавата не задължава фирмите за скъпо струващи медицински консумативи да обяви цените си и по този начин облагодетелства с комисионни лекари, а изнудва пациенти с цени от хиляди левове, безумното политическо решение за определяне на цени за избор на екип, което представлява „законно” изнудване на пациента, до плащанията на ръка, които никой не контролира и никой не знае къде и за какво отиват тези пари. Тези въпроси постави д-р Мими Виткова и представители на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване в България.

Д-р Мими Виткова е бивш здравен министър, сега е председател на Асоциация на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. Разговарям с нея на пресконференцията, провела се на 12 януари 2011 г. по повод предложения проект за промени в здравното осигуряване, с който се пререгистрират дружествата за доброволно здравно осигуряване в застрахователни компании. Това го налага Европейската комисия.

Какво ще се случи, когато по изискванията на Европейската комисия лицензираните дружества за доброволно осигуряване у нас се прелицензират в застрахователни компании?
Ние се притесняваме, че България трябва да изпълни волята на Европейската комисия, но в същото време липсва реално българската политика за развитие на българския модел. Европа няма да дойде да ни каже как да структурираме нашата здравноосигурителна система. С това, което се прави, на практика се повишават доста сериозно финансовите и организационните изисквания към дружествата, като в същото време пазарът за здравни услуги и реално нито регламентира, нито бележи съществено развитие. Ако доброволното здравно осигуряване бъде преустроено изцяло на застрахователен принцип, от това ще загубят както гражданите, така и здравната ни система.

Статистиката е достатъчно красноречива – въпреки всички трудности, които изживяваме в тези 10 години от съществуването на дружествата за доброволно здравно осигуряване, в условията на финансова криза ние сме може би единствения сектор, където няма спад, а имаме ръст на приходите. Тези 21 дружества връщат над 20 милиона в здравната система за реално извършените здравни услуги на осигурените лица. В същото време застрахователният сектор не връща нищо на здравната система. Той обезщетява своите застраховани по общото застраховане, където в бъдеще ще бъдем ситуирани. За 2009 г премийните приходи на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване са 40 000 лв., обезщетенията на гражданите са 20 000 лв. В животозастраховането, където има постоянна здравна застраховка премийният приход за 2009 г. е 2 млн. лв., обезщетенията са 1 млн. и 100 хил. лв. Така че, ако сведем цялата дейност по здравната застраховка до тези параметри, ние смятаме, че това е сериозна социална загуба, както за гражданите, които ползват тези услуги, така и за здравната система, която ще бъде лишена от средствата, които в момента получава и които би трябвало да се развиват.

Трябва да отбележим и големия ръст на кешови плащания, които българските граждани правят за своето здраве. Средно в Европа кешовите плащания са 20 % от общите разходи за здравеопазване, даже и под този процент в някои страни, докато за България те са 40 % от общите разходи. Това са пари, които никой не контролира – защо постъпват в системата, защо се вземат от хората и какво е качеството на услугите, които те получават срещу тях. Докато у нас, поставяйки такива сериозни изисквания, без реално да се регламентира пазара на доброволното здравно осигуряване, размерът на кешовите плащания ще нараства. Всички чуваме политическите намерения да се въвеждат всевъзможни системи на доплащане, които не са съвременните тенденции в международните здравноосигурителни модели.

Какъв е опитът на доброволното здравно осигуряване в България?
Лицензирани дружества за доброволно здравно осигуряване в България съществуват от 10 години. Работим при липса на ясни регламенти, защото така наречения основен пакет на здравни услуги, който бих казала, че не е основен, а е бих казала максимален, за съжаление не е гарантиран финансово по линия на задължителното здравно осигуряване. Това налага ние да дублираме някои видове услуги. Това, което е голямото предимство на доброволното здравно осигуряване е, че те на практика имат достъп до всички нива на здравното обслужване, без значение дали има или няма направления и лимити. Извършваме профилактика на ниво специализирана медицинска помощ, докато задължителното осигуряване е предоставено изцяло в ръцете на джипитата. В извънболничната помощ нашите пациенти имат право на достъп до всички специалисти във всички населени места, ако е абонаментно осигуряване – в лечебните заведения, в които имаме договор, ако са на тип „възстановяване на разходи” – там, където те пожелаят, след което ние възстановяваме разходите. Това дава възможност за много по-бърз достъп до специализираната медицинска помощ. В болничната помощ предимствата на доброволното здравно осигуряване е още по-осезаемо. Всички тези скъпоструващи консумативи, които здравната каса не заплаща и които са в хиляди лева, някои са 8-10 000 лв. се поемат от дружествата за доброволно здравно осигуряване. В противен случаи трябва да се заплатят кешово от пациента. Участваме и в разходи за възстановяване на медикаменти. Реинбурсираме медикаменти до определен лимит, които НЗОК не реимбурсира, включително при остри заболявания, антибиотици и др. Това, което работещият човек се налага да ползва макар и веднъж в годината би могло да се поеме по линия на неговото доброволно здравно осигуряване.

Какви хора си правят доброволна здравна осигуровка?
Работещи хора, преди всичко техните работодатели. Забелязва се тенденция работещите хора да осигуряват индивидуално членове на техните семейства, тъй като те ползват бонуса на по-ниските цени в рамките на голямата група, където рискът е диспергиран. Така че ние не питаме членовете на техните семейства дали имат заболявания, за да определим индивидуална тарифа. Те попадат в общата група и ползват преференции.

Месечно или годишно е доброволното здравно осигуряване?
Когато е индивидуално, е с месечна такса. Когато е групово, обикновено над 50 лица е с месечно плащане.

Оптимист ли сте за бъдещето на тази услуга?
Смятаме, че трябва да се върви в посока на този продукт, който ние предлагаме сега. Застрахователният продукт обезщетява, там трябва да има непременно „щета”, за да може тя да се изплати и той обезщетява своя застрахован. Той не се занимава да контролира лечебните заведения, което правим ние. Ние имаме договори с по над 300-400 лечебни заведения и следим къде отива пациентът, организираме асистанса, поддържаме 24-часов колцентър, на който всеки осигурен може да се обади и да получи лекарски съвет и насока къде да получи медицинска помощ. Това са големите плюсове на доброволното здравно осигуряване, които са все в полза на хората.

Вижте още:
Изборът на екип няма да надвишава 950 лв.
Реформата в здравеопазването започва от 2012
Прегледите за рак на гърдата стават задължителни за жени над 50