Павлина Гатева отговаря на въпроси за антибиотици и хранителни добавки

Павлина Гатева е асистент по фармакология в Медицинския университет в София. Освен с медицина, Павлина от няколко години се занимава с литература – пише поезия и проза. Чест гост е на „Поетично кафене“ – ежемесечни поетични сбирки на Kafene.bg и Театър „София“. В това интервю Павлина отговаря на въпросите ми за аспирина, антибиотиците, хранителните добавки и др.

На аспирина възлагат много надежди, за много болести. Оправдано ли е взимането му всеки ден от възрастни хора? А децата от каква възраст могат да пият аспирин?
Аспиринът е лекарство с повече от 100-годишна история. Действително може да помогне при много оплаквания и заболявания – като болкоуспокояващо при мускулно-ставни болки, зъбобол, главоболие, като средство, понижаващо температурата. Като всяко лекарство, употребата му може да бъде свързана с нежелани ефекти. Това е една от причините да не се препоръчва приемът му продължително време, без консултация от лекар. В ниски дози се назначава на възрастни с повишен сърдечно-съдов риск за предотвратяване на агрегацията на тромбоцитите. При деца до 12 години аспирин, като правило, не се прилага, освен ако лекуващият лекар не прецени.

В сезона на грипа и настинките, масово се самолекуваме с прахчета, съдържащи парацетамол. Може ли да се предозираме?
Основният риск при предозиране на парацетамола е от увреждане на черния дроб, което може да бъде фатално. Не бива да се превишават препоръчваните дози.

С кои лекарства не бива да се самолекуваме?
Не бива да се самолекуваме с лекарства, които се отпускат с рецепта. Лекарствата, които се купуват без рецепта, не бива да се приемат продължително време (не повече от 2-3 дни), без консултация с лекар. Това може да доведе до забавяне на поставянето на точна диагноза. Не е добре да се самолекуваме с лекарства по препоръка на близки и познати, които не са лекари, само защото ни се струва, че имаме сходни симптоми. Лекуващият лекар трябва да е информиран за всички лекарства и хранителни добавки, които сме започнали да приемаме, дори да сме ги взели без рецепта.

Мит ли е, че някои лекарства се неутрализират от дадени храни. Какви примери може да дадете?
Възможно взаимодействие между храни и лекарства не е мит. Някои антибиотици например се свързват с калциевите йони в млякото и млечните храни и това може да бъде причина за намалената им резорбция, а оттам – и ефект. Поради това между приема на млечни храни и антибиотика нека има разлика от поне 1-2 часа. Сокът от грейпфрут съдържа вещества, които потискат чернодробните ензими, разграждащи голям брой лекарства. Това може да доведе до нежелани ефекти от страна на приеманото лекарство, ето защо такава комбинация следва да се избягва.

Защо е важно едни лекарства да се приемат преди хранене, на гладно сутрин, а други след хранене?
Приемане на гладно сутрин се препоръчва в случаите, когато храната би попречила, забавила или намалила резорбцията на лекарството. Приемане след нахранване се препоръчва за лекарства, които дразнят стомашно-чревния тракт или могат да причинят гадене.

С толкова много нови лекарства и с развитието на медицината по-здрав или по-болен е днешният човек в сравнение с преди 70 години?
С успехите на медицината продължителността на живот все повече се повишава. Изменя се честотата на заболяванията; някои болести изчезват (напр. едрата шарка), появяват се нови (напр. СПИН). Докато за хората от миналото основни проблеми са били инфекциозните заболявания, недохранванията и войните, съвременниците ни по-често страдат от болести, причинени от стреса – сърдечно-съдови заболявания, депресии. Макар и все още да има региони в света с остър недостиг от храна, хората в икономически развитите страни все повече затлъстяват. А какво да кажем за пътнотранспортните произшествия? Броят на жертвите при тях е сравним с този по време на война.

Как да се ориентираме в аптеката – има ли евтино и качествено лекарство? Например при хапчетата за гърло и кашлица, при капките за нос и при прахчетата за грип и настинка и др.
По отношение на качествата на лекарствата, които се продават в аптеките, не бива да имаме съмнения. Качествата им се подлагат на строг контрол, съгласно нормативните уредби, които са еднакви с тези в Европейския съюз. Трябва да сме по-внимателни по отношение на хранителните добавки, тъй като режимът за тяхното разрешаване за употреба е много либерален и не са обект на строг контрол, както лекарствата. Но за да подейства едно лекарство, значение има и самият организъм на болния, неговите генетични особености. Индивидуалните реакции спрямо даден медикамент на всеки един от нас могат да бъдат различни.

Има хора, които не могат да гълтат големите капсули. Те ги отварят и омесват прахчето с мек хляб. Правилно ли е това и ефективно ли е лекарството, изпито по този начин?
В някои случаи този начин на приемане на капсулите не се отразява неблагоприятно върху ефекта от лечение. В други случаи обаче самият производител в листовката посочва, че това не бива да се прави. Тогава трябва да се избере друга лекарствена форма. Аналогичен е случаят с таблетките – за някои от тях е позволено да се чупят, други – не.

От какво лекарство има нужда българинът?
Здравословен стил на живот, здравословно хранене.

Прочетете още:

• Безплатни прегледи в ортопедията и травматологията на ИСУЛ
• Свинският грип и как да се борим с него
• Наръчник за здраве без лекарства