Моцарт при главоболие, Вивалди за оптимизъм

Музикотерапията е известен метод за лечение в много страни. У нас не е много популярен. Потърсих мнението на Димитър Савов, който не е лекар, а музикант. Завършил е „Музикална педагогика“ в Пловдив. Работил е като преподавател по музика в колеж и в гимназия, свирил е в симфоничен оркестър. По интересен начин той съчетава музиката с Йобол – система от упражнения за тялото, на която сам е автор.

Имате ли личен опит в музикотерапията, правите упражненията си на фона на музика?
Проявявал съм известен интерес към музикотерапията, но само поради връзката й с професията ми на музикант – нямам личен опит. Сега обаче планирам да се задълбоча повече, заради системата Йобол, която съм създал. Защото в нея, освен физическите упражнения за гъвкавост и тонус, има алтернативни методи за подобряване на физическото и духовното здраве. Сред тях е и музиката, но със съвсем скромно място все още, което скоро ще се промени.
Физическите упражнения (независимо от вида им) е добре да се правят на музикален фон. Това още не е музикотерапия, но е начин да се подпомогне постигането на целите, които преследваме със съответните упражнения. Разбира се, музикалният фон трябва задължително да съответства на спецификата на упражненията, което изисква предварителен подбор на музиката, за да се получи търсеният ефект.

Вие като музикант, не като лекар-терапевт, какво бихте препоръчали – класическа музика, или нещо по-съвременно?
Ще зависи изцяло от вида на упражненията. За предпочитане е да се използва инструментална музика, защото текстът може да попречи на съсредоточаването. Другите препоръки за характера на музиката са:

• Да няма резки (стряскащи) промени в темпото или в силата на изпълнение.
• Ако е асоциативна, то нека наподобява тихи и приятни звуци от природата.
• В стилово отношение най-подходяща е бароковата музика и някои произведения на класиците и романтиците. Спокойно може да се използва и така наречената релаксираща музика, която е предимно електронна и често се среща в интернет.

Според вас пречи ли слушането на музика със слушалки в ушите – т. е. еднакво добре ли се възприема музиката със слушалки и без?
Качествените слушалки имат предимството да ни поставят на „идеалното“ място за слушане, както си го е представял звукорежисьорът на записа. Докато в концертната зала (и особено на стадиона) малцина имат шанса да попадат в зоните, в които еднакво добре се чуват всички елементи на музикалната картина. Друго предимство е, че слушалките до голяма степен ни изолират от околния шумов фон, който би ни попречил да се насладим на музиката. Това обаче може да се превърне от предимство в недостатък. Когато шофираме, например, използването на слушалки би било опасно и безотговорно.
Другата опасност е голямата сила на звука, която може сериозно да увреди слуха ни, ако често прекаляваме с нея. Това обаче не е специфичен недостатък на слушалките – мнозина го постигат без проблем с помощта на мощни тонколони у дома или в автомобила, а за дискотеките да не говорим.

Има ли у нас специалисти музикотерапевти?
Доколкото знам, до скоро у нас нямаше къде да се придобие дори и бакалавърска степен по музикотерапия, макар че в някои университети се четат лекции. (Ако съм изостанал с информацията, това само ще ме зарадва.) Имаме все пак няколко специалисти в тази област, дипломирали се в чужбина и доста специалисти от сродни професии – музиканти, психолози, педагози, психиатри, получили допълнително обучение по някои аспекти на музикотерапията, като предлаганото в Българската асоциация за музикотерапия.

Има ли универсална терапия с музика – Моцарт против главоболие, Вивалди за оптимизъм и ободряване или нещо подобно?
Срещал съм твърдения, че музиката на Моцарт влияе положително при всякакви случаи. Обичам музиката му и съм убеден, че може да е от полза за много хора при много заболявания. Обаче възможно ли е за „всички“ хора при „всички“ заболявания, което всъщност би съответствало на определението „универсална“? Разбира се, въпросът е риторичен, защото е ясно, че това просто няма как да е надеждно проверено и доказано.
Обикновено музикалните произведения в лечебната практика се използват най-общо в две направления – за релаксация или за активиране. Ето една добра подборка, направена от Росица Христова – музикален педагог и член на Българската асоциация по музикотерапия:

Активиращи музикални произведения : В. А. Моцарт – първите и третите части от клавирните сонати и концерти, „Рондо“ из „Малка нощна музика“, фрагменти из операта „Вълшебната флейта“, П. Й. Чайковски – валсовете из балетите, „На тройка“ из клавирен цикъл „Годишните времена“, част из финала на 4 симфония, М. Глинка – „Романси“, А. Вивалди – „Пролет“, Л. Бокерини – „Менует“.

Релаксиращи музикални произведения: Й. С. Бах – Ария из сюита №3, бавните части от Бранденбургските концерти, Ф. Шуберт – „Аве Мария“, II част из 8 симфония, В. Белини – Каватина из операта „Норма“, А. Вивалди – „Зима“, Л. В. Бетовен – вторите части от сонати за пиано № 8, 14, 23, П. Й. Чайковски – Анданте кантабиле из 5 симфония, Клавирен цикъл „Годишните времена“ – „Юни“ и „Октомври“.

Как човек да избере най-подходящата музика за себе си, ако не може да се консултира със специалист – музикотерапевт?
Ако ще я ползва за лечение, добре е да се консултира. Музиката е нестандартно „лекарство“ и не съм чувал да се говори за „противопоказания“ или „странични ефекти“ на определена творба, например. Но консултациите имат за цел не само да ни предпазят от увреждане, а и да ни гарантират оптимална ефективност. Иначе най-лесно е да решим, че „подходяща“ е единствено любимата ни музика, но ако това беше достатъчно, щяхме да сме вечно здрави и без каквито и да е терапевти.
Всъщност от всекиго и от всякъде бихме могли да заимстваме нови средства и методики, които да са ни от истинска полза, колкото и необичайни да са на пръв поглед. Когато е свързано с нещо толкова важно като здравето ни, обаче, по принцип не бива да рискуваме със самолечение или с предоверяване на случайни източници. С музиката опасностите са най-малки, наистина, но нека търсим квалифициран консултант винаги и за всичко, свързано със здравето ни. А специалистите по музикална терапия у нас, колкото и да са малко, все пак ги има. Въпрос на желание и упоритост е да се уверите лично в правилността на максимата „Който търси – намира!“.

Прочетете още:

• Да обградим малките деца с музика и красота
• Кога да започнем с уроците по пиано
• Лесни фитнес упражнения за жени
• Кога да започне детето с уроци по китара?
• Гимнастика у дома
• Кога да запиша детето на балет?