Люба Петрова или Любчето, както я наричат приятелите и роднините й, на 29 юли навърши 100 години. Не й личат, нали? А като започне да ви разказва истории и спомени, и да коментира актуални обществени проблеми и политиката, съвсем ще ви разбие представите за възраст и ще забравите, че пред вас стои столетник.
Люба е от София. Повече от 50 години тя се придържа към вегетарианство с разширен вариант – яде риба и млечни продукти. На масата й винаги има купичка със сушени кайсии. Всеки ден закусва с чаша прясно мляко. Едни от любимите й ястия са боб и качамак. Обича да казва, че човек трябва да се храни с разнообразни, но прости ястия. Яде по три пъти на ден, с малки порции, без междинни закуски. За нищо на света не можете да я съблазните с храна, ако не е дошло време за ядене. Желязна дисциплина и отговорност към тялото! Вечерята й е много лека, често пъти само чаша билков чай.
Всеки понеделник гладува – този режим спазва от 5 десетилетия, още когато със съпруга й започват да се занимават с йога и лечебно гладуване.
Освен умереното хранене Любчето всяка вечер си казва молитва, с нейни думи. После, в леглото си прави анализ на деня, като обмисля какво е направила добре, в какво е сгрешила и си прощава грешките. Заспива с чиста съвест и добро настроение. Сутрин се събужда отново радостна.
Усмихва се и казва, че е оригинален човек, каквито са всички столетници. Щом Господ я е оставил досега на Земята, значи тя има някаква мисия. Затова много внимава как се държи и какво говори – един столетник трябва да бъде пример за всички хора, които идват след него.
Такава е Любчето – усмивката не слиза от устата й, сякаш самото й сърце се смее, нищо че говори за сериозни неща, за трагични моменти и драматични обрати на съдбата, които е преживяла. А когато надникнете в очите й, ще видите мъдростта на вечността.
Вижте видео поглед с Люба Петрова.
Прочетете още: